Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дават безплатни климатици на хората, които имат един или по-малко
  • Новини

Дават безплатни климатици на хората, които имат един или по-малко

Иван Димитров Пешев януари 13, 2023
bezplastoasndas.png

От 16 януари жителите на 5 квартала в старата столица могат да кандидатстват в Община В. Търново

От 16 януари великотърновци отново могат да кандидатстват за смяна на старите, замърсяващи печки на дърва и въглища по програма LIFE+ на Европейската комисия. Приемът продължава до 17 февруари включително.

Проектът „Българските общини работят заедно за подобряване на качеството на атмосферния въздух“ в реализацията на неговата основна фаза вече включва и климатици като допустим нов уред за отопление освен тези на газ или пелети.

Още в края на миналата година Велико Търново и останалите четири общини защитиха промяната предвид променената икономическа обстановка в Европа.

Не изпускай тези оферти:

Кампанията обхваща части от пет квартала – „Варуша“ и старата градска част, „Асенов“, „Картала“, „Акация“ и „Света гора“, както и широкия градски център с районите около ПМГ „Васил Друмев“, Стадион „Ивайло“, МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, Езикова гимназия, ОУ „Св. Патриарх Евтимий“, ПГСАГ „Ангел Попов“, ОУ „Петко Р. Славейков“, парк „Марно поле“.

Новите уреди, включително и климатиците, са безплатни за одобрените кандидати заедно с монтажа, премахването на старите печки и предаването им за рециклиране.

Кандидати, участвали в пилотната фаза на проекта, но останали в резервния списък, се класират по право за участие в основната фаза за същия имот и за същото отоплително оборудване, за което са кандидатствали.

В случай че желаят да продължат участието си в проекта и да им бъде подменено отоплителното оборудване през основната фаза, те трябва да посетят офиса на Общината, където да подпишат актуализирана декларация, без да подават наново целия пакет от документи.

А за големите квартали – „Бузлуджа“, „Зона Б“, „Колю Фичето“, „Чолаковци“, както и за районите извън обхвата на проекта по програма LIFE Община Велико Търново подготвя нов проект, който ще бъде подаден по новата ОП „Околна среда“. Планирано е да бъдат обхванати над 4000 домакинства, чиито стари печки да бъдат сменени с нови отоплителни уреди от различен тип, включително и климатици.

Старите кюмбета наред с автомобилите и презастрояването са основните причини за фини прахови частици във въздуха на старата столица.

Кандидатстването е максимално улеснено – единствените изисквания са домакинството да се отоплява на твърдо гориво и да е собственик на жилището, за което кандидатства, подчертаха от общината.

Те могат да посочат какъв уред искат да получат – климатик, печки на пелети, уреди на газ, или да бъдат свързани към мрежата на топлофикация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-старият тираджия на Острова! На 90 работи по 12 часа на ден, няма нито един инцидент!
Next: Казват, че котките виждат злите духове в къщата – ето какво става поведението им!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.