Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дадох 120 000 лева за нов апартамент и започнаха мъките: После дадох още 130-140 хиляди лева
  • Новини

Дадох 120 000 лева за нов апартамент и започнаха мъките: После дадох още 130-140 хиляди лева

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
kfckasvkdkbvfdkbgfk.png

„Платих 120 хиляди лева за нов апартамент във „Възрожденци“ и бях доволен от цена, разположение, етаж, гледка. После започнаха мъките с плочки, майстори, окачени тавани, обзавеждане. Похарчих още 130-140 хиляди лева, за да кажа, че имам луксозно жилище в Кърджали, и това на цени отпреди година и половина. Сега е още по-страшно“, споделя пред „24Родопи“ Ферди Емин, като подчертава: „Майсторите са голям проблем – и като заплащане, и като изпълнение на работата. Направо ми взеха здравето“.

Две почивки в Тунис олинклузив за седмица струва едно боядисване на студио от 40 кв. м. Цената включва латекс, мечета, четки и най-вече надницата за майстор. Сметката става ясна след преглед на цените на най-популярните бои в специализираните магазини, както и ценоразписите в сайтовете за строителни интериорни услуги в интернет. Изчислението е на база най-евтините материали. В момента почивка от 8 дни със самолет и олинклузив до Египет или Тунис на last minute върви между 800 и 1000 лв.

Консултант в специализиран магазин обяснява, че площта за боядисване се изчислява, като умножиш площта на тавана по три. Така, ако таваните са равни на 40 кв. м, това прави 120 кв.м за покриване с боя. Според ценоразписа на един от сайтовете на строителна фирма 5 лв. за 1 кв.м струва полагането на боя една ръка, а за 2 ръце отива на 10 лв. на квадрат.

Така само за да ти се белнат стените, без шпакловка и грундиране, ще трябва да приготвиш за труд 1200 лв. Прибавяме и близо 300 лв. за 2 кутии от по 17 л. за бял български латекс, който в момента се предлага по 148 л. с обещание, че литър покрива 14 кв. м.

Още близо 30-40 лв. за четки и мечета плюс покритие за пода и мебелите от 3-4 лв. Още 20-ина лв. за легени за разреждане на латекса. Общата сума в най-евтиния вариант излиза към 1600 лв.

В нея не влизат евентуални разходи за кафе, почерпки с ракия и прочее екстри за умилостивяване на „ВИП персоната в работен гащеризон“.

Мнозина, дръзнали да направят у дома ремонт, свързват този период от живота си с реален кошмар.

Основната причина за тази „секира“ се крие в цената на работната ръка, която е скочила с 50% спрямо 2019 г. Това коментира за „Телеграф“ Жоро Коларов, технически организатор в компания за услуги в сферата на интериорното строителство.

„През 2019 г. цените бяха с 50% по-ниски за труд, което означава, че ако ремонтът на една баня преди 4 години е струвал 3200 лв., сега се започва от 5 хил. лв.“, обясни Коларов.

В момента минималната работна заплата вече е близо 1000 лв., на която се осигуряват повечето от сферата в строителството.

Тя се надгражда със 70% от цените за съответната услуга. Например от 5 лв. за боядисване 3,50 взема майсторът, 1,50 лв. са за фирмата. Така майсторите могат да си докарат до 4 хил. лв. на месец, а те за по-малко няма да работят.

Според работодатели в бранша майсторите вече са се превърнали в истински мрънкала, които не спират да изискват от шефовете си. Причината е дефицитът на квалифицирани работници в строителството и фирмите си крадат работниците.

Малцина са и тези, които са лоялни и отговорни. Най-често към основния ангажимент майсторът си осигурява паралелна работа, така че с направата на една баня си гарантира няколко бона за кратко време.

Тези, които работят на черно, нямат вече интерес да бягат на Запад, защото не могат да крадат, е публична тайна в бранша.

Все повече са примерите с „майстори“, които подбиват цените с 30% за ремонт на покриви и след като направеното от тях падне или дъждът продъни отново покрива заради по-малко вложени или некачествени материали.

Така кредитът, който поръчителите са взели за ремонта, става двоен, защото накрая се обръщат към бяла фирма, която поправя пораженията на още по-високи цени.

Дефицитът на съзнателни работници в сектора на услугите е характерен не само за България, а за цяла Европа и Америка, убеден е Коларов.

Трябват ни хора от Азия, Северна Африка или Венецуела, защото европейците от Молдова са вече същите като нашите, твърди той.

Според него дори турските строители, които са били истински пример за добросъвестност преди 2007 г., вече не са същите. Не случайно голяма част от персонала в турските хотели вече е от Венецуела, изтъкна той.

Според Димитър Дарандашев, собственик на строителна фирма, цената на ремонта двойно расте, ако клиентът мине през интериорно студио за проект.

Според него ръката бяла боя вече тръгва от 7 лв. на кв. м и стига до 10 лв. на кв.м. Дарандашев каза, че добрите майстори предпочитат да работят на черно, защото се спасяват от задължителния контрол.

Ценообразуването се прави по старата схема, цената на материалите да е горе-долу колкото труда. Ако плочките и лепилата струват 3500 лв., толкова се иска и за труд. Колкото е по-скъп кварталът, толкова по-скъп излиза ремонтът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си много обичан учител у нас
Next: Обездвижени и виещи от болка си тръгват от него като нови: За златните си ръце той не иска и стотинка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.