Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даже бабите не знаят това – всички правят тези ДВЕ ГРЕШКИ, когато отиват на гробищата на Задушница
  • Новини

Даже бабите не знаят това – всички правят тези ДВЕ ГРЕШКИ, когато отиват на гробищата на Задушница

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
zadushhhnica.png

Скоро ще отдадем почит на починалите си близки, защото наближава първата за годината Голяма Задушница – т.нар. Месопустна Задушница , която отбелязваме на 9 март (събота).

По традиция Голяма Задушница винаги се пада в края на февруари или началото на март, ден преди Месни заговезни и седмица преди Великденските пости.

На Голяма Задушница се приготвят варено, подсладено жито, хляб и вино. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Житото е символ на възкресението, защото по думите на Св. Павел житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното пък е символ на кръвта на Иисус Христос. Запалването на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът означава чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалия.

С този тъжен ден са свързани много традиции, които всяко семейство спазва. Има обаче и някои грешки, които всички допускаме, предизвикани от непознаването на църковните обичаи. Днес ще ви разкрием най-честите грешки, които всички допускаме на Задушница.

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро. Именно тук много от нас грешат, оставяйки храна на мястото за вечен покой на починалите си близки.

Друг важен момент: Когато на Задушница се ходи на гробища, много от нас се поздравяват с традиционното „Добър ден!“ или със „Здравей!“ Това обаче е груба грешка, защото вместо поздрав е прието да кажем „Бог да прости!” и да ни отговорят също с „Бог да прости!”

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

На никоя от задушниците не се работи, а жените не бива да перат и да вършат каквато и да било домакинска работа, за да не разгневят душите на починалите.

Можете да приготвите или купите всякакви храни за подаване – няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино, тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.

Когато раздавате от храната казвате: „Вземете за Бог да прости …” и изброявате име или имена. Когато вземате подавка, отговаряте само „Бог да прости!”.

От подавките се носи и в църквата.

Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло. Тамянът е символ на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия. От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, затова се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Continue Reading

Previous: Христиана си тръгна с подвита опашка от Ергенът, след като Алек я целуна, а после я изгони
Next: Урок по български език: Правилният правопис на дати като осми март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.