Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
  • Новини

Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
gaddqwtrwqtasgasg.png

Повечето от вас обичат да си похапват сушени стафиди – те имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са по-сладки.

Това се дължи на високото съдържание на захари в тях – предимно фруктоза и глюкоза.
Съдържат и малко протеини, диетично влакно и витамин С, но за сметка на това – внушително количество антиоксиданти.

Освен това не съдържат холестерол и съдържанието на натрий в тях е ниско.

Това специфично съдържание на стафидите ги прави изключително ефективни за прочистване на черния дроб от токсини, усилва биохимичните процеси в него и така подпомага за цялостната детоксикация на кръвоносната система.

За да получите нужния ефект трябва да си приготвите стафидена вода и да я пиете в продължение най-малко на 4 дни!

След този период ще забележите подобряване на храносмилането и прилив на енергия. Това, което не може да видите обаче, е рязкото намаляване на свободните радикали в тяхото ви, които са основна причина за редица тежки заболявания.

В допълнение, освен цялостно пречистване на организма ви, стафидената вода ще ви предпазва от сърдечно-съдови заболявания, ако, разбира се, пиете профилактично предвидената доза поне един път месечно!

Как да си приготвите този природен еликсир? Купете си 150 г тъмни стафиди (те не били обработени химически, както светлите такива) и ги измийте старателно, преди да ги изсипете в съд с 400 мл (две чаени чаши) кипнала вода.

Оставете ги врат в продължение на 20 минути. Прецеждате напитката и я пиете топла наведнъж – сутрин на гладно, около 30 минути преди да закусите.

Ефектът се очаква да е по-силен, ако оставите стафидите да изстиват във водата до сутринта, с капак върху съда, при изключена нагревателна плоча. Следва прецеждане и напитката е готова. Трябва да я изпиете обаче, след затоплянето й – не я пийте студена и не я съхранявайте в хладилник!

Както ви казахме, пиете най-малко 4 дни, но за предпочитане е да продължите до 7 дни.

(Това означава да се снабдите с малко над 1 кг стафиди.) През останалите три седмици от месеца – почивате и после повтаряте процедурата… Така постепенно ще свикнете да използвате целогодишно тази така ефективна прочистваща методика и дори ще се пристрастите към уникално приятния вкус на стафидената вода! Опитайте и ще се убедите!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Наричали Родината ни
Next: Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.