Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви
  • Новини

Дайте му само 4 дни и това чудо ще изсмуче всички токсини и гадости от тялото ви

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
gaddqwtrwqtasgasg.png

Повечето от вас обичат да си похапват сушени стафиди – те имат вкус, наподобяващ прясното грозде, но са по-сладки.

Това се дължи на високото съдържание на захари в тях – предимно фруктоза и глюкоза.
Съдържат и малко протеини, диетично влакно и витамин С, но за сметка на това – внушително количество антиоксиданти.

Освен това не съдържат холестерол и съдържанието на натрий в тях е ниско.

Това специфично съдържание на стафидите ги прави изключително ефективни за прочистване на черния дроб от токсини, усилва биохимичните процеси в него и така подпомага за цялостната детоксикация на кръвоносната система.

За да получите нужния ефект трябва да си приготвите стафидена вода и да я пиете в продължение най-малко на 4 дни!

След този период ще забележите подобряване на храносмилането и прилив на енергия. Това, което не може да видите обаче, е рязкото намаляване на свободните радикали в тяхото ви, които са основна причина за редица тежки заболявания.

В допълнение, освен цялостно пречистване на организма ви, стафидената вода ще ви предпазва от сърдечно-съдови заболявания, ако, разбира се, пиете профилактично предвидената доза поне един път месечно!

Как да си приготвите този природен еликсир? Купете си 150 г тъмни стафиди (те не били обработени химически, както светлите такива) и ги измийте старателно, преди да ги изсипете в съд с 400 мл (две чаени чаши) кипнала вода.

Оставете ги врат в продължение на 20 минути. Прецеждате напитката и я пиете топла наведнъж – сутрин на гладно, около 30 минути преди да закусите.

Ефектът се очаква да е по-силен, ако оставите стафидите да изстиват във водата до сутринта, с капак върху съда, при изключена нагревателна плоча. Следва прецеждане и напитката е готова. Трябва да я изпиете обаче, след затоплянето й – не я пийте студена и не я съхранявайте в хладилник!

Както ви казахме, пиете най-малко 4 дни, но за предпочитане е да продължите до 7 дни.

(Това означава да се снабдите с малко над 1 кг стафиди.) През останалите три седмици от месеца – почивате и после повтаряте процедурата… Така постепенно ще свикнете да използвате целогодишно тази така ефективна прочистваща методика и дори ще се пристрастите към уникално приятния вкус на стафидената вода! Опитайте и ще се убедите!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не си българин, ако не знаеш най-старото име на България! Наричали Родината ни
Next: Невиждана жега: Ето къде живакът удари 52 градуса по Целзий

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.