Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Даниел изчезнал, когато бил на 13 г. След 8 г. родителите му научили страшната истина
  • Новини

Даниел изчезнал, когато бил на 13 г. След 8 г. родителите му научили страшната истина

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
dansnnsandasdasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тийнейджърът изчезнал без вест за дълги години преди полицията най-накрая да успее да намери осъдения сексуален престъпник, който отвлякъл и убил Даниел през 2003 г.

На 7 декември 2003 г. Даниел Моркомб от Куинсланд, Австралия, се отправя към автобусната спирка, за да стигне до местния мол. Автобусът закъснял.

Известно е, че 13-годишното момче е говорило с двама непознати мъже – и по-късно не се е прибрало вкъщи.

Полицията започнала най-мащабното разследване в историята на Куинсланд, но не намерила следа от тийнейджъра: това продължило 8 години. През 2011 г. следователите успели да издирят похитителя и убиеца на Даниел. Оказало се, че това е Брет Питър Коуен, осъждан преди това за сексуални престъпления.

Тайнственото изчезване

Даниел е едно от трите деца на Брус и Денис Моркомб, като той бил особено близък с брат си близнак Брадли. Те изсранали в любящ дом на Слънчевия бряг на Австралия: семейството живеело щастливо, заобиколено от много животни.

На 7 декември 2003 г. Даниел и братята му се събудили по-рано от обикновено, за да помогнат на съседите си да берат реколтата от маракуя.

След като получил заплащане за работата си, Даниел решил да вземе автобуса до Sunshine Plaza, за да купи коледни подаръци за цялото семейство. Родителите не се притесняваха за сина си, тъй като той ходел до същия търговски център с автобус поне 15 пъти.

В същия декемврийски ден родителите на Даниел се връщат от работа и установяват, че синът им го няма вкъщи. Отишли ​​до мола, но тийнейджърът го нямало никъде. Те незабавно съобщили за изчезването на Даниел и търсенето започнала, като още не знаели, че то ще продължи много години.

Събирайки всевъзможни доказателства и показания на очевидци, разследващите направили няколко важни извода.

Свидетели разказали, че на 7 декември видели момче на автобусна спирка, което отговаряло на описанието на Даниел. Някои казали, че са видели синя кола, паркирана наблизо с един или двама мъже вътре: по-късно завързали разговор с тийнейджъра.

От самото начало на разследването на изчезването на Даниел полицията заподозряла престъпници, осъдени за сексуално насилие. Един от тях бил Брет Питър Коуан. През 1987 г. той примамил седемгодишно момче в тоалетна в парка и го изнасилил. Коуан излежава само една година затвор. През 1993 г. той изнасилил шестгодишно момче: осъден е на три години и половина затвор.

Насилникът

Съобщава се, че след втората си присъда Брет Питър Коуан станал реформиран християнин, оженил се и имал две деца. Съпругата му първоначално е излъгала полицията за местонахождението му в деня на изчезването на Даниел Моркомб.

По-късно тя признава, че Коуан е изчезнал поне за пет часа. Въпреки това, когато полицията за първи път разпитва Коуан, той признава, че минавал покрай автобусната спирка, когато забелязал Даниел да стои сам. Извършителят казал още, че спрял, за да предложи на момчето да го закара, но след отказа уж продължил по пътя си.

Без реални доказателства следователите не успели да повдигнат дело срещу Коуен. Осъзнавайки, че всичко не е толкова просто, полицията през април 2011 г. стартира операция под прикритие, наречена „Mr. Big“ („Господин Голям“).

Служител под прикритие се сприятелява с Коуан по време на вътрешен полет. Полицаят се престорил, че е замесен в престъпна банда, а след това бавно започнал да печели доверието на Коуан.

 

До август 2011 г. Брет Коуен вече се е доверил толкова много на няколко служители под прикритие, че признава на един от тях: именно той през 2003 г. отвлича и убива Даниел Моркомб. Признанието е заснето със скрита камера и Коуан веднага е арестуван.

 

Осъзнавайки положението си, Коуан признава всичко. Според журналисти извършителят е казал, че Даниел Моркомб наистина се е съгласил на предложението да го закара до мола на 7 декември 2003 г.

Вместо това Коуан го завел в усамотена къща и започнал да тормози тийнейджъра. Според извършителя той е възнамерявал само да изнасили момчето и след това да го остави на същата автобусна спирка. Но когато Даниел отвърнал на удара, Коуан „изпаднал в паника и сграбчил тийнейджъра за гърлото“, задушавайки го до смърт.

Коуан завел полицията до планините на Глас Хаус, където бил погребал момчето. Следователите успели да намерят обувките, дрехите и 17 костни фрагмента на Даниел. Осемгодишното търсене приключило.

През март 2014 г. Брет Питър Коуан беше осъден на доживотен затвор. Братът близнак на Даниел, Брадли, каза пред репортери: „За мен не е имало ден, в който да не съм мислил за Даниел. Знам, че Даниел е все още с мен, в сърцето ми и в мислите ми. И той винаги ще бъде.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дни преди сватбата дъщерята на милионер се облича като бездомна, за да тества богатия си годеник
Next: В понеделник е голям празник, жените не се решат, не шият и не плетат, не пипат

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.