Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Датата на Цветница през 2024 г.: Ето какво трябва да направим задължително
  • Новини

Датата на Цветница през 2024 г.: Ето какво трябва да направим задължително

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
asdvdfvfdvsbgfnbgnhg.png

Много християни с трепет очакват настъпването на Великден. Но седмица преди вярващите почитат, не по-малко значим празник – Цветница.

Много вярващи пропускат този ден, смятайки го за незначителен. Но това не е така и сега ще ви кажем защо никой от нас не трябва да отказва да празнува този ден.

Кога е Цветница през 2024 година?
На 28 април 2024 отбелязваме Цветница. Празникът е подвижен и винаги е бил денят след Лазаровден и шестата неделя на Великия пост, една седмица преди Възкресение Христово.

Историята на този светъл празник
В продължение на много години Исус ходи в различни градове с проповеди, извършвайки чудеса. Но най-известното Му чудо било възкресението на Лазар.

И когато малко след това Той посещава Йерусалим, всичките му жители вече били чули много за това удивително събитие. Виждайки фигурата на Учителя отдалеч (той язди снежнобяло магаре, а учениците му вървят наблизо), хората излезли по улиците на града, поздравявайки Христос.

Мнозина късали клони от растящите наблизо палми и ги размахвали, а също ги хвърляли на пътя, под краката на магарето, носещо Божия Син. Така в стари времена евреите са посрещали своите царе и велики войни, които са се завръщали в града с победа. Той също идва като победител – победителят на смъртта и скръбта!

Какво задължително се прави на Цветница?
Няколко дни преди празника вярващите режат върбови клонки и ги поставят във вода, за да цъфтят. Те могат да бъдат заменени с други, където дървото не расте. Така върбата е първата от дърветата, които цъфтят в началото на пролетта и освен това е символ на обновление, добродетел и нов живот.

Празникът започва предния ден, в събота вечерта. В храмовете се отслужва всенощно бдение, а след това утреня, на която се чете специална молитва и се освещават върбови клонки.

Съществува и традиция да се удрят леко с осветена върба с думите: „Не аз бия, върбата бие!“. Смята се, че такъв ритуал дава здраве и благополучие. В допълнение, за изцеление е обичайно да се вземат девет върбови клони.

На Цветница е препоръчително да отделите време за духовното, подготвяйки се за Страстната седмица.

На Цветница е обичайно да се освещават върбови клонки в църквата и да се пазят като талисман в къщата до следващата година.

Жените често се занимават с почистване на жилищни и нежилищни помещения. Добре е предварително да изпекат козунаци, да боядисат яйца и да ги оставят под Божница до Великден. В събота е обичайно да се направи добра парна баня.

На Цветница трябва да оставите работата и да посетите църква или да общувате със семейството.

Опитайте се да свършите най-неотложните домакински задължения в събота, за да можете на Цветница да се посветите на духовни, а не за физически неща.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Малката тайна на голямата пухкава баница – става 5 пръста висока без бакпулвер и сода
Next: Зарадваха всички пенсионери с тази новина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.