Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да потвърждавам, новината за Мария Гроздева, информацията Ви отговаря на истината
  • Новини

Да потвърждавам, новината за Мария Гроздева, информацията Ви отговаря на истината

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2023
asrasrmasmrmasrmas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Световноизвестната българска актриса Мария Бакалова най-после се престраши да разкрие името на новата си изгора.

Оказва се, че той е добре познат на зрителите младеж с потекло – синът на олимпийската шампионка по спортна стрелба Мария Гроздева – Валери Георгиев, който взе участие в последния сезон на „Игри на волята“.

Мария Бакалова и Валери Георгиев са една от новите звездни двойки на България и се радват на одобрение.

Мария Бакалова упорито пазеше в тайна романтичната страна на живота си, откакто се прочу с ролята си в „Борат 2“, донесла й номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“

Навръх Свети Валентин обаче тя реши да повдигне завесата, разкривайки че мъжът до нея е Валери Георгиев.

Разкритието разби редица женски сърца, предвид факта, че той бе най-харесваният мъж в последния за момента сезон на „Игри на волята“. Всички отзиви за него бяха изключително ласкави. Зрителите го оцениха като най-възпитания, скромен и интелигентен играч. Макар да се хареса на хората, преди да стане ясно коя е майка му, той така и не успя да се добере до финала.

Очевидно обаче като компенсация е успял да спечели сърцето на световноизвестната българска актриса Мария Бакалова. В риалитито Валери бе много близък с Мариела, но твърди, че ги е свързвало само приятелство.

Красивата Мария Бакалова с чаша шампанско в скъпо заведение, снимката е качила лично тя.

Навръх Св. Валентин, Бакалова показа голям букет червени рози, към която написа името на любимия си. Той пък на свой ред показа снимка с нея, която изглежда е правена по време на зимна ваканция. Така бе разкрита мистерията около приятеля на 26-годишната българка, очаровала Холивуд.

За момента не е ясно нито откога датира връзката им, нито как са се запознали. Предвид факта, че от няколко месеца Бакалова снима филм в Гърция, често си идва у нас. Запознати твърдят, че и Валери е ходил в Гърция, където чувствата им се задълбочили. Връзката им е нова и двамата са лудо влюбени.

Красива портретна снимка на Мария Бакалова в стилно зелено сако и с интересна книга в ръка.

Предвид интереса на Валери към каскадите, не е изключено някой ден двамата влюбени да застанат заедно пред камерите. Всеизвестен е фактът, че Георгиев учи право в Софийския университет и възнамерява това да е професията му в бъдеще. Освен това си пада по всяко нещо, носещо адреналин. Състезател е по сноуборд, а и разкрива, че е правил всевъзможни неща, ускоряващи пулса на макс.

Автор: в. „Уикенд“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опитаха се да ни измамят с Ергена, но зорки зрители веднага ги уловиха
Next: Скръбна вест! Издъхна бай Кольо Вутов – последният жив затворник от лагера Слънчев бряг

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.