Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Да се събудиш от кома и да разбереш, че годеникът ти те е оставил заради друга
  • Новини

Да се събудиш от кома и да разбереш, че годеникът ти те е оставил заради друга

Иван Димитров Пешев март 23, 2023
dasdasodlasdoaskda.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да се събудиш след 5-месечна кома, само за да разбереш, че любимият ти годеник, на когото си посветила 4 години от живота си, не те е потърсил нито веднъж. Била си на крачка от смъртта, лекарите са давали едва 10% шанс за спасението ти, а той дори не е опитал да те посети. Вмеесто това е продължил напред. Влюбил се е отново и когато се събуждаш, единственото което виждаш от него е, че те е блокирал във всяка социална мрежа, дори телефонния ти номер.

 

Получаваш само съобщение от настоящата му приятелка, която е дошла в живота му, без дори да се раздели с теб, че те е махнал от живота си с лека ръка, защото тя го е накарала. Защото макар и малко вероятно, все пак е можело един ден да отвориш очи. Да, тази история е истинска.

През август 2020-а г., 25-годишната Бри, която е обикновено щастливо момиче, сгодено за любимия си мъж, на когото е посветила четири години от живота си, пада от бар на покрива. Полетът, който завършва с падане по глава на улицата, изглеждал фатален.

Но лекарите правят всичко възможно за живота ѝ, тя изпада в кома. Бри не е можела да диша самостоятелно, системи я поддържали жива. Няколко тежки счупвания, сериозно нараняване на гръбначния стълб, два мозъчни кръвоизлива, фрактура на ребрата и изцяло разбити зъби. Ето това е била Бри месеци наред, в които животът е поставен на кантар, като леталният изход е бил на 90% сигурен…

И все пак – лекарите успяват да върнат 25-годишната жена буквално от смъртта. В първите седмици Бри има амнезия, тя не помни предишния си живот, всичко започва отначало. Но един ден паметта ѝ започва да се възвръща и разбира, че никой не я е посетил в болницата, дори и родителите ѝ.

Те не могли да го направят, заради ограниченията покрай пандемията от ковид-19. Правели много опити, защото мислели, че ще им се наложи да се сбогуват с нея, но така и не успели да я видят. Единственото, което постигат е да умоляват лекарите да не спират животоподдържащите системи. Защото макар и вероятността да е била само 10%, надеждата им не е стихвала, че ще видят момичето си живо отново.

Бри си спомня за мъжа, който е бил най-важната част от живота ѝ през последните 4 години, а именно годеника ѝ. Той също не я е посетил, но причината съвсем не са ограничения, нея можем да определим само с една дума и тя е „предателство“. Мъжът, когото Бри толкова е обичала, не е прекарал 5 месеца в молитви за оцеляването ѝ. Той е продължил напред, дори без да направи опит да се сбогува с нея.

Среща друга, любовта им заличава напълно 4-годишната му връзка с Бри. Тя разбира, че бившият ѝ годеник, освен предател, е и чист страхливец, тъй като не дава никакво обяснение, а единствено я блокира във всички социални мрежи, включително блокира и телефонния ѝ номер. И тук „на помощ“ идва новата му приятелка, която пише на Бри съобщение, че е накарала годеника ѝ да я блокира навсякъде, за да не може да го потърси, ако един ден се събуди от комата.

Днес Бри се е завърнала към живота и дори се превърна в ТикТок звезда, след като разказа разтърсващата си история в платформата. След като е изписана от болницата, тя се връща при родителите си и започва да се учи да ходи, да се храни и да диша сама отново. Тя признава, че никога няма да има възможността да благодари достатъчно на всички, които са ѝ подали ръка, докато е била в кома. Когато се събужда, Бри разбира, че в социалните мрежи е имало кампания за набиране на средства за спасяването ѝ, която е успяла да събере над 26 хил. долара.

В момента тя продължава да се възстановява, но е категорична, че физическата травма от полета ѝ, който е можел да завърши със смърт, както и психическата от предателството на бившия ѝ годеник, ще я съпътства цял живот. Но Бри споделя, че опитът ѝ е дал мъдрост и откакто се е завърнала към живота, казва че нищо не приема за даденост и е благодарна за всеки миг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чаша бира, чаша олио, чаша захар – стават нежни пръхкави масленки! Топят се на езика направо
Next: Яла съм яйца всякак, но така приготвени наистина нямат равни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.