Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двама българи загинаха на бойното поле край Херсон
  • Новини

Двама българи загинаха на бойното поле край Херсон

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
dvasmvasmbmasbg.jpg

Кадър ФБ

Двама българи от Болградски район – Александър Калов (Болград в Одеска област) и Игор Попаз (от село Виноградовка) загинаха по време на изпълнение на бойни задачи в битките за Херсонска област.

Това съобщиха на сайтовете си Болградската районна държавна администрация и Тарутинския общински съвет, цитирани от БТА.
Старши лейтенант Александър Калов е командир на десантно-щурмова рота на войскова част на морската пехота. Болградчани се сбогуваха със своя съгражданин вчера, на 6 октомври.

„Болград изпраща в последния му път своя син Александър Калов, който загина в Херсонска област, защитавайки земята ни от руските нашественици“, написа вчера Телеграм каналът „Топор“.

Не изпускай тези оферти:

35-годишният командир на десантно-щурмова рота на отделен пехотен батальон на морската пехота старши лейтенант Александър Калов е загинал на 1 октомври по време на боевете за освобождаване на Херсонска област в резултат на множество осколкови рани.

„Александър беше добре познат в града, тъй като баща му дълго време беше кмет на Болград, а майка му работеше в отдела за образование. Болградчани изпратиха своите сънародници на колене, отдавайки последна почит на Героя, застанал в защита на всеки един от нас и дал живота си в тази борба“, допълва „Топор“.

Приятелите помнят Александър като силен и много мил човек. За съжаление, мъжът нямаше време да създаде семейство, така че цялата вселена умря с него, която вече няма да се появи на Земята, пише още в портала.

Погребението на другия българин – Игор Попаз, е насрочено за днес в родното му село Виноградовка.

„Игор Иванович, родом от село Виноградивка, загина по време на ракетен и артилерийски обстрел на фронта.

Героят беше само на 36 години. Той остави сиротен син и съпруга сама“, пише в канала „Топор“.
„Вечна памет на храбрия защитник на Родината! Героите не умират, те живеят в сърцата ни!“, пише друг канал – Юг Today.

Още скръбни вести от днес:

Почина доц. Катерина Караиванова, съобщи Софийският университет.

Доц. Караиванова преподаваше в Стопанския факултет на Алма матер, където работи от възстановяването му през 1991 г. Участва в създаването на катедра „Финанси и счетоводство“.

Тя е издъхнала на 21 септември.

Удостоена е с Почетния знак на университета със синя лента заради достиженията ѝ в областта на счетоводството и приноса ѝ към създаването и утвърждаването на счетоводната школа на СУ. Наградена е и с грамота на факултета за активната ѝ преподавателска и творческа дейност.

Доц. Караиванова е един от първите членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители след неговото възстановяване през 1992 г. и има значителен принос в утвърждаването на одиторската професия в България.

Тя е автор на множество публикации, които допринасят за развитието на счетоводната теория у нас, на монографии и учебници, които се използват в обучението по счетоводство в Стопанския факултет.

Академичната общност на Софийския университет губи етичен колега, ерудиран събеседник и вдъхновяващ преподавател, който успяваше със своята енергия и отдаденост да запали любовта към знанието у своите студенти, пишат от университета.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина Калина Папазян! Ники Кънчев е неутешим
Next: Кирил Петков и Асен Василев удариха шамар на Бойко Борисов! Казаха за какво ще работят в НС

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.