Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Две български банки взеха извънредно решение за парите
  • Новини

Две български банки взеха извънредно решение за парите

Иван Димитров Пешев март 15, 2024
sdfbvfdbfnghdnghnhj.png

След рекордните резултати през 2023 г. предстоят и рекордни дивиденти. Това кратко обобщение може да се изведе от плановете за разпределяне на печалбата на част от най-големите банки в България на предстоящите им редовни годишни общи събрания на акционерите.

Досега такива са свикани едва от няколко институции, но дори да се съберат само предложенията на ДСК и Уникредит Булбанк, сумата достига 1.082 млрд. лв. А с това вече се подобрява досегашният рекорд от разпределянето на печалбата за 2021 г., когато общата сума за системата отново надхвърли милиардната граница, но само с 11 млн. лв. Сумите са и най-високи въобще за частния сектор в България, като отстъпват само на разпределянето на извънредната печалба на „АЕЦ Козлодуй“ през 2022 г.
Реклама

Трябва да се има предвид обаче, че през 2022 г. това се случи след двегодишна забрана от БНБ за разпределяне на дивиденти покрай ковид и банките бяха натрупали внушителен капиталов излишък, така че често разпределяха по 100% от печалбите си, а някои и резултати от предходни години. През 2023 г. гласуваните дивиденти в сектора паднаха до 755 млн. лв. Докато сега рекордните 3.4 млрд. лв. печалба за 2023 г. в сектора се съпътстват и от бурен ръст в кредитирането, за което е нужен допълнителен капитал, така че немалка част от внушителния резултат ще остане в българските банки. А другата уговорка е, че на етапа говорим за предложения на мениджмънта, които освен от собствениците трябва да получат одобрение и от регулатора.
Два пъти по над половин милиард

Банка ДСК планира да раздаде най-големия дивидент не само в собствената си история, но и в тази на българския финансов сектор. В поканата за общото събрание на 29 март сумата не е посочена, но главният изпълнителен директор на институцията Тамаш Хак-Ковач каза пред „Капитал“, че предложението ще бъде към акционерите да се изплатят 558 млн. лв., или 50% от финансовия резултат за 2023 г. Той още не е получил одиторска заверка, но не се очаква сумата да се промени.

„Ще използваме възможността, която ни дава рекордната печалба, допълнително да подсилим капиталовата си база с цел едновременно да подкрепим кредитния растеж и особено прехода на страната и клиентите ни към декарбонизация и да създадем буфери за нови рискове и бъдещи шокове. Също така ще можем да ускорим инвестициите си в проекта ни за IT модернизация, който ще доведе до подмяна на всички съществени системи до 2028 г.“, обясни Хак-Ковач.

При Уникредит Булбанк в поканата за общото събрание на 11 април е записана точната предложена за разпределяне сума от управителния съвет – 524.35 млн. лв. Тя също е рекордна за самата банка и отстъпва само на планираната от ДСК сума. Тази стойност съответства на точно 65% от печалбата за 2023 г., коато останалите 282.3 млн. лв. се планира да останат неразпределени.

И двете банки имат и множество малки акционери, които могат да получат своя пропорционален дял от дивидента. При ДСК той е около 4.20 лв. на акция, а при Уникредит Булбанк – 1.83 лв. на акция. И в двата случая обаче делът им е под 1%, като огромната част от сумата ще се насочи към банките майки – съответно унгарската OTP и италианската Unicredit.

ДСК и „Уникредит“ заемат второ и трето място по активи към края на 2023 г., но в челната тройка дистанциите са доста свити. За миналата година двете отчетоха най-големи печалби, които сумарно са над половината от тези в целия банков сектор. Те са и двете банки с най-устойчива дивидентна политика, като за последните десет години са изплатили общо над 3.8 млрд. лв., а с предстоящите решения сумата би набъбнала до над 4.9 млрд. лв.
На обратния полюс
Лидерът по активи – Обединена българска банка, по всичко личи се движи в противоположна посока. В началото на 2023 г. на извънредно събрание акционерите одобряват предложение за увеличение на капитала с малко над 309 млн. лв., съответстващи на 158 млн. евро. Обосновката за него е, че „с планирането на дейността на ОББ през периода 2024-2026 е идентифицирана нужда от увеличение на капитала с цел постигане на съответствие с всички регулаторни изисквания при очаквания ръст на кредитиране и очакваните промени в регулаторната рамка“. На миноритарните акционери е даден един месец срок да се включат, като внесат сума, съответстваща на дела им, като в противен случай след това ще бъдат автоматично записани от мажоритарния собственик – белгийската KBC.

ОББ още няма свикано общо събрание за разпределяне на печалбата, която по данни от надзорната статистика на БНБ е 471.8 млн. лв. По неофициална информация от източник на „Капитал“ обаче планът е тя също да се капитализира изцяло, за да се подсигури растежът на бизнеса. Това може да се тълкува и като знак за амбиции за по-агресивна експанзия. Същевременно и при банките, разпределящи дивидент към централите, не е особен проблем при нужда впоследствие сумите да се върнат под формата на подчинен дълг или други хибридни инструменти. При големите групи подобни операции по алокиране на капитала, където е необходим, са обичайна практика.

От по-малките банки с традиции в раздаването на дивиденти само Алианц банк има свикано общо събрание, но там предложението е цялата печалба да се капитализира. През миналата година други банки, разпределили дивиденти, бяха Прокредит банк, Търговска банка Д и БАКБ.
При затягащи се условия
За всяка банка нуждите от капитал (и съответно от задържане на печалбата) зависят от множество фактори. От една страна, това са регулаторните изисквания – голямата част от тях са унифицирани, но част са и персонално калибрирани за отделни банки спрямо бизнес модела и риск мениджмънта им. Като цяло тенденцията към тяхното затягане и покачване в последните години продължава и от банките се изискват все по-високи нива на показателите за капиталова адекватност.

Втори важен компонент е качеството на активите и наследените проблеми. Банките, които имат да провизират и почистват балансите си, по-трудно могат да си позволят да разпределят дивидент и обикновено, дори да искат, БНБ им налага ограничения. Това заедно с липсата на възможност за подкрепа от централата при нужда е и причината от световната криза насам банките с местна собственост като правило да не разпределят печалбата си с малки изключения от последните две години.

В допълнение, състоянието на икономиката и очакванията за развитието й също оказват влияние. Логиката е, че евентуално забавяне или рецесия носи рискове от просрочия и ръст на необслужваните заеми, което може да произведе бъдещи загуби. Така че от банките се очаква да заделят провизии и за подобни хипотетични сценарии дори и по обслужваните си заеми.

И накрая ключово е и доколко плановете за кредитиране в следващите години са агресивни, тъй като повечето рискови експозиции в бъдеще водят и до нужда от повече капитал. При все още ниските лихви и бумтящото кредитиране, особено при жилищните заеми, в сектора явно не споделят очакванията за охлаждане. А при продължаващата изострена конкуренция който желае да остане в надпреварата, трябва да си подсигури и капитал.

При тази комбинация от фактори вероятно далеч над половината от миналогодишната печалба на сектора ще бъде реинвестирана.

Същевременно има и един фактор, който би могъл съществено да облекчи капиталовите нужди на сектора. В момента банките заделят капитал за инвестициите си в ДЦК, деноминирани в евро, тъй като те се водят в чужда валута. При влизането в еврозоната същите инструменти вече ще се водят в национална валута и ще имат нулево рисково тегло, което би трябвало да доведе до освобождаване на стотици милиони блокиран капитал в банковата система.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев обяви остава ли финансов министър и ще вдига ли данъците
Next: Удря ни магнитна буря до часове: Не се учудвайте, ако имате главоболие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.