Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Две деца остават сирачета, след като Георги Влайков загина край Лесново
  • Новини

Две деца остават сирачета, след като Георги Влайков загина край Лесново

Иван Димитров Пешев март 9, 2023
ddvasdecaa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Дългогодишният летателен инструктор и изкусен майстор на акробатичните самолети Георги Влайков е загиналият днес в ранните следобедни часове на летище „Лесново“.

Малко след излитането си в 13,30 часа пилотът на машината с немска регистрация „Extra 200“, с която той от години организира подаръчни полети, се разбива. 35-годишният Влайков загива на място.

Мъжът оставя 2 деца сирачета, а гилдията на парапланеристи, летци на малки самолети и цялата колегия с регистрации на летище „Лесново“ са в траур заради случилото се, пише „Блиц“.

Справка разкрива, че Влайков е придобил летателния апарат преди няколко години и оттогава го отдава за летателни преживявания, но понякога и той сам е предприемал въздушни демонстрации.

Виражите, пикирането и „кобрата“, макар и не с мощта на изтребител от ВВС, са били сред ключовите му фигури и изпълнения на машината. Машината е, предала Влайков, е Extra EX-200 със сериен номер 023 и регистрация от 2000 г. от немската компания EXTRA Flugzeugproduktions.

И днес продължава разследването на инцидента край Лесново, при който вчера загина пилотът Георги Влайков. Предстоят нови огледи на мястото.

До момента основните версии са две – пилотска грешка или прилошаване на пилота. Това са предварителните заключения на разследването, но какво точно се е случило предстои да се изясни. Инцидентът стана при подготовка за авиошоу, за извършване на сложна маневра. Записът на полета е иззет от разследващите и предстои да бъде анализиран от експертите.

Георги Влайков има лиценз за управление на подобни самолети от 2011 година и ръководи единствения лицензиран център за обучение на пилоти за самолети и хеликоптери.

До момента няма конкретна информация на каква височина точно е летял, съобщи в пред БНТ Христо Христов, председател на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт. Записът на полета е иззет от разследващите и предстои да бъде анализиран от експертите.

Загиналият пилот е попаднал в плосък свредел, от който нямало измъкване. При него самолетът започва да се върти около вертикалната си ос. Това се е случило при изпълнение на третата фигура от акробатичния полет, обясни експертът и пред Нова телевизия.

„Става въпрос за скоростен срив. При това положение машината става неуправляема. Двигателят е работил до съприкосновението със земната повърхност. Има следи от лопатите, които са набраздили земната повърхност. След удара самолетът отскача на около 5 метра. Пилотът е бил с колани, но от удара раменните се късат и остават само поясните”, обясни Христов.

Журналистът от списание „Клуб Криле“ Димитър Ставрев увери, че пътнически самолет не може да попадне в подобен свредел.

„На кадри от дрон се вижда, че самолетът пада по корем. Турбуленцията възниква близо до земната повърхност. Тя се усеща най-много при излитане и кацане”, поясни Ставрев. И допълни, че от 2018 г. са станали 12 катастрофи с подобни самолети, като загиналите са 7, а ранените четирима.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 105-годишен японски доктор дава своите най-ценни 15 съвета за дълголетие
Next: Тя натърка ръката си с лук и след малко се случи чудо! Как не го знаех досега?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.