Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двойка връща чанта със спестявания, след като намира тайно отделение в нея
  • Новини

Двойка връща чанта със спестявания, след като намира тайно отделение в нея

Иван Димитров Пешев юни 15, 2023
dvoiiskaskrkasirasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Повечето хора са изпитвали мъката и паниката от осъзнаването, че са загубили нещо ценно.

Независимо дали става дума за вашата чанта, телефон или дори паспорт, това, което винаги е гарантирано, е, че процесът на подмяна на тези елементи е дълъг и болезнен.

Забравена чанта за пелени

Мъж, който току-що беше пристигнал в Съединените щати със семейството си, за да може да отиде в колеж, загуби всичко, което имаше, след като остави чантата за памперси на детето си, за да го снима, и забрави да я вземе.

За щастие двойка, Габриел Руис и Габриела Джауреги, спряха на същото място в квартал Лонг Бийч в Неапол на Бъдни вечер, за да направят снимка и забелязаха чантата.

Опитвайки се да разберат на кого е, те отвориха чантата и намериха чанта.

„Видяхме портфолиото. Отворихме го и видяхме много пари в него“, каза Руиз пред CBS Los Angeles.

Портмоне с много пари

Чантата съдържаше няколко карти, всички от които бяха важни за собственика, както и 5000 долара в брой, паспорти и множество бебешки принадлежности.

Габриел и Габриела са на 24 години и със сигурност биха могли да използват тази сума пари, но не им е минавало през ума да я запазят, докато се захващат да издирят собственика.

Чантата принадлежеше на мъж, неговата съпруга и дъщеря, които се бяха преместили в Съединените щати от Виетнам, за да може мъжът да учи в колеж. Парите трябваше да бъдат използвани за плащане на апартамент и такси за колеж и това е всичко, което семейството имаше в брой.

Габриел и Габриела погледнаха картите и видяха, че имената са на виетнамски, без адреси или номера.

Цяла нощ ги търсим

„Имената са на виетнамски, а в паспортите няма адреси“, каза Габриела. „Стояхме будни цяла нощ, търсейки ги във Facebook. »

Междувременно собственикът, който не може да бъде идентифициран, беше обезпокоен, след като откри какво е загубил: „Помислих си „как мога да се върна в моята страна? Как мога да платя таксите си за обучение? Моят наем? Защото вече имам бебе“, каза той пред CBS Los Angeles.

Върна се и прекара часове в търсене. Той постави знаци за всеки, който взе чантата и дори се върна на мястото на следващия ден.

Междувременно рано сутринта двойката намери тайно отделение в чантата.

„Имаше купчина документи с цялата информация, от която се нуждаехме. Телефонен номер, име, адрес“, каза Габриела.

Доволни, най-после заспали и му се обадили сутринта, като го помолили да опише чантата, преди да отидат на адреса му и да я върнат.

„Много се радвам, че те намерих“, каза Габриела на собственика с голямо облекчение.

„Всичко, което мога да кажа, е благодаря, благодаря“, каза мъжът. „Ти току-що ми спаси живота. Може ли една прегръдка, моля? »

Тази двойка заслужава медал за всичко, което направи, за да намери собственика.

Радвам се, че успяха да го върнат и се надявам тяхното действие да вдъхнови други да направят същото. Благодаря за споделянето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спираш цигарите за дни: Само правиш тази отвара и пиеш
Next: Гал Сасон разкри голяма истина: Ключът за света е в България

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.