Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Двойка губи новороденото в болница – 4 дни по-късно, получават обаждане от медицинска сестра, която променя всичко
  • Новини

Двойка губи новороденото в болница – 4 дни по-късно, получават обаждане от медицинска сестра, която променя всичко

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
joshasktaisras.png

Това е мечта на много млади двойки да започнат своето семейство. Ето защо Кейти и Джош Бътлър са на 7-мото небе, когато разбрали, че ще имат дете.

Техните надежди и желания обаче щяха да се превърнат в пепел, преди едва да са започнали пътуването към родителството.

Когато правят на Кейти ултразвук в 20-тата седмица откриват, че има нещо нередно. Лекарите не можели да посочат точно какъв е проблемът, но знаели, че нещо не е наред.

И така, започнала тяхната въртележка на живота, която щеше да вземе много обрати и завъртания преди краят да настъпи.

След като се ражда бебето на Кейти и Джош Бътлър, Дюи, докторите повели борба в опит да спасят живота му. За съжаление, това не се случило и Дюи починал след 132 дни борба. Сърцето му не можало да понесе напрежението, предизвикано от опита да се постави хирургически захранваща тръба.

Естествено Кейти и Джош били съкрушени. Те били уверени, че Дюи можел да успее в битката си срещу несгодите и затова било тежък удар за тях, когато смъртта му настъпила.

„Чувствах се толкова виновна, като си мислех за това, но имаше и чувство на облекчение, когато той най-накрая се спаси от мъчението и знам, че ще го видя отново“, каза Кати .

Родителите се обърнали към Бог, за да им помогне с изпитанията си. Точно когато Кейти и Джош били посрнали от скръб по Дюи, че се случило чудо.

Една от сестрите извикала двойката и казала, на 5-ия етаж на болницата че има бебе, нуждаещо се от майка и татко. Момчето, на име Бракс, имало множество здравословни проблеми и семейството му не искало да се грижи за него.

Кейти и Джош не знаели какво да мислят, но четири дни по-късно посрещнали едно сладко малко момченце. Бракс бил роден преждевременно в 27-мата седмица.

 

На 11-месечна възраст той никога не бил напускал болницата и имал хронична респираторна недостатъчност, белодробна хипертония и бил с проблеми в трахеята. Кейти и Джош разбрали, че има шанс той да се подобри с възрастта.

За двамата вече нямало съмнение какво да направят. Взели Бракс вкъщи и започнали да се грижат за него. Няколко месеца по-късно, те официално приели момчето.

„След като го взехме вкъщи, здравето му започна да се подобрява. Той все още се нуждае от кислород, но неговото движение и хранене се подобриха толкова много. Той ни познава и ни се усмихва, вече може да ни идентифицира. Нашето семейство наистина се сближи с него. Ние имаме цялата тази любов и заради Дюи искаме да излеем тази любов в Бракс.“

Пожелаваме на Кейти и Джош щастие с малкия Бракс. Това, което се случило с Дюи е ужасно тъжно, но все пак има светлина в края на тъмния тунел за семейството под формата на друго уязвимо бебе, което се нуждае от тяхната помощ.

Споделете тази история, ако вярвате, че Бог е имал ръка, за да даде на Кейти и Джош втори шанс да отглеждат детето, когато се нуждаят най-много от него.

 

AdPlatformZone = {
id: „43c9319aa“,
format: „640×0“

Материалът Двойка губи новороденото в болница – 4 дни по-късно, получават обаждане от медицинска сестра, която променя всичко е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Снагата му сякаш е изваяна от чисто злато! Най-красивият кон в света те кара да затаиш дъх – буквално! Вижте и ще се съгласите
Next: Той реши да отреже старото дърво в двора и когато свърши, всички останаха без думи!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.