Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца
  • Новини

Дебора с шокиращо признание: Може да нямам деца

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dqwfsdgdgfdg.png

Дебора Михайлова даде първо телевизионно интервю пред Лора Крумова по Нова тв.

Тя сподели, че се страхува, че може да няма деца заради силните лекарства, които се наложи да приема.

Страхувам се, но не искам животът ми да приключи. От 15 септември излизам и ходя на училище. Преди това не съм излизала, даже и до магазин не съм ходила. Това сподели пред Нова тв Дебора, която бе брутално разрязана от приятеля си Георги и зашита с 400 шева по-късно.

 

„И заради хората, които ме гледат и това, че нямах коса“, допълни тя.

Дебора разкри, че е получила много снимки от жени, които са били жертви на насилие.

„Отговарям на някои и съм съпричастна към всички жени, но към някои съм просто без думи“, сподели още момичето.

„Аз никога не съм очаквала, че цяла България може да излезе. Дори хора извън България. Тогава разбрах, че имам подкрепа и ми подейства зареждащо. До този момент не се чувствах никак. Просто стоях и гледах в една точка. Дори не знам какво е. Не си ти“, сподели Дебора.

„Осъзнах, но не веднага. Седмица-две след като започнах да се възстановявам осъзнах какво се е случило“, разказа тя.

Тя е категорична, че е разпознала нападателя си, пише blitz.bg.

„Не се познавам от кратко време с него и няма как да го объркам. Глас, походка, всичко. Бяхме се уговорили да се видим и го чаках вкъщи. До последния момент бяхме във връзка. Звънна се, каза: „Аз съм“ и отворих вратата. Бях оставила отключено и влезна“, спомня си тя.

Дебора определя отношенията им до тази вечер като „съвсем обикновени“.

 

„Видях маскиран мъж, целия в черно, с маса и ръкавици. Чувствах, че съм в опасност, но мислех, че този период най-вероятно ще отмине и нещата между нас ще се наредят и няма да е такова положението, но съм сгрешила“, продължава историята си момичето.

„Бях си в моята стая. Оправях си косата, защото точно я бях измила. Усмихна се, помня как замахна към мен и това е последното, което помня. Неговата усмивка. Нямам никакви спомени.

Следващите са когато чаках линейка и съседката. Бях в безсъзнание, но чувах машинка. Не изпитвах никаква болка. Първият ми спомен е как си плисках лицето с вода в съседката. Дори не знам как съм стигнала до там“, разказва още тя.

Дебора е видяла какво се е случило с тялото й, докато чака линейката.

„Видях висящи меса. Бях в шок доста дълго време“, каза тя.

„До ден днешен ме боли главата, вие ми се свят, гади ми се. Отслабнах между 10 и 12 килограма. Месец-месец и нещо се хранех само със сламка, защото не можех да дъвча“, обясни Дебора.

„Постоянно питах докторите дали ще умра, а те казаха, че правят всичко възможно да съм жива. Само на една от раните имаше болка, но през останалото време заспивах и се събуждах. Нямах достатъчно кръв. Не знам колко съм загубила, но знам, че е много.

Заспивах и се събуждах. Даже не е заспиване, а задрямвах и се стрясках. Белезите зарастват. От време на време болят и сърбят, но скоро започвам лечение и се надявам да мине всичко нормално“, споделя тя.

Дебора е била във връзка с Георги от 3-4 месеца, когато е станал инцидента.

Тя разказа и кога е започнало насилието.

„От самото начало, но не толкова показно. Съвсем нормални забележки, които не са нормални, но съм ги възприемала така. Да не нося клинове, блузи с дълбоки деколтета. Съобразявах се.

Не исках да има излишни скандали, но в течение на времето се започна удряне и душене. Удряше ме всеки път, когато се видим, дори и без повод“, каза още Дебора, като разкри, че не е споделяла с никого това.

„Хвана ме за гърлото, причерня ми, пусна ме и каза: „Спокойно, знам какво правя, няма да умреш“. Към края на нашата връзка започнах да имам страх от него, съобразявах се какво говоря, как и по какъв начин го казвам“, разкрива тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 80 лева на ден за работа на нивата в България
Next: Честито: Българин спечели рекордните 9 милиона и 700 хиляди от тотото

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.