Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Девет стайни растения, които почистват въздуха по-добре от всяко устройство, което можете да си купите
  • Новини

Девет стайни растения, които почистват въздуха по-добре от всяко устройство, което можете да си купите

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
azstatastasrrrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Най-добрите почистващи въздуха средства, които може да сложите вкъщи

Мръсният въздух, който циркулира в домовете ни е една от основните причини за различни заболявания. Различни видове бактерии, плесени, прах и въглероден диоксид замърсяват въздуха около нас.

За щастие винаги можем да разчитаме на стайните растения и тук са девет от най-добрите почистващи въздуха средства, които може сложите вкъщи или в офиса – и като резултат ще дишате по-лесно.

Хризантеми

Потвърдено от НАСА това растение е истински звяр за пречистване на въздуха.
Премахва амоняк, бензол, формалдехид, и ксилол от въздуха на Вашия дом. Популярно и евтино, както и могат да бъдат засадени навън.

Хлорофитум

Хлорофитумът е най-добрият вариант за тези, които не разполагат с достатъчно свободно време и винаги забравят да поливат цветята си. От гледна точка на грижи това растение е много не изискващо и поглъща всички химикали, които пръскате докато почиствате на апартамента.

Драцена

Има повече от 40 вида на това растение, така че определено ще имате избор. Много добро средство за прочистване на въздуха от бензен, трихлоретилен. Въпреки това следва да имате предвид, че е токсичен за котки и кучета, така че не е добра идея, ако живеете в апартамент с домашни любимци.

Фикус

Изключително популярен по света. Ако го поставите в голяма саксия и оставите да расте, може да се постигне наистина впечатляващи размери. Като цяло обаче, височината е около 60 до 120 cm. През пролетта и лятото можете да го оставите на открито.

Спатифилум

Изключително красиво цвете и наистина трудно да се убие. По принцип то цъфти през лятото, предпочита сенчести и влажни места (макар и не мокра) почва. Поглъща амоняк, бензол, формалдехид и трихлоретилен.

Нефролепис, папрат

Това растение обича влажни зони и отразена светлина. Банята е перфектното място и растението е чудесно за почистване на въздуха от ксилол.

Сансевиера

Това растение може да се види навсякъде, най-вече в офиси и ресторанти. Защо? Защото не изисква почти никакви грижи. Трябва да се полива веднъж месечно: обича сух въздух и малко слънчева светлина. Помагат за премахването на бензол, формалдехид, трихлоретилен и ксилол от въздуха в помещенията.

Хамедорея

Тази палма е чудесна за почистване на формалдехид във въздуха. По-добре я поставете на перваза на прозореца, за да има достатъчен достъп на слънчева светлина. Може да нарасне до 3 метра височина и изглежда страхотно. Премахва бензол, формалдехид и трихлоретилен.

Алое Вера

Алое Вера е растение за всички поводи. Може да лекува изгаряния и настинки, но и пречиства въздуха перфектно. Един алое вера растение може да освежи всеки малък апартамент. Премахва формалдехид ефективно от въздуха в помещенията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Младоженци се разведоха само два часа след сватбата
Next: Мама прави лютеницата с тази мързелива рецепта – става супер вкусна и не можем да й се наситим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.