Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Демерджиев се разплака в НС, депутатите се скараха жестоко
  • Новини

Демерджиев се разплака в НС, депутатите се скараха жестоко

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2022
demrejdajsdiasd.jpg

Вътрешният министър Иван Демерджиев се разплака от парламентарната трибуна заради загиналия граничен полицай край Елхово. Впоследствие обаче сълзите станаха повод за скандал между депутатите за оградата по границата и се наложи намесата на председателя на парламента Вежди Рашидов, съобщават от actualno.com.

„Първо ще започна с личния момент. Да, действително това е една огромна трагедия. Имах тежката задача да се срещна с родителите на загиналия служител и ако те бяха поискали оставката ми, днес щях да съм я депозирал. За мен е чест фактът, че те поискаха той да бъде погребан с парадна униформа“, каза Демерджиев по време на изслушването си и едва сдържа сълзите си.

„Сълзите ви от тези трибуна ги оценявам, защото мъжките сълзи са много тежко нещо, но до там. Г-н министър, това, което се опитвате да направите в последните дни, не ви прави чест.

Вие търсите виновен. Ако не е оградата, някой друг, ако не е поддръжката – нещо друго“, каза Маноил Манев от ГЕРБ и напомни, че от партията продължават да настояват за оставката му. Според депутата от ГЕРБ виновният е бившият министър.

Не изпускай тези оферти:

„В системата на МВР редовият служител има нужда от няколко неща: доверие в ръководството си, доверие в екипировката си и силна мотивация да работи.

Кажете кое от тези три неща вие наследихте от предния министър?“, попита Манев. Той изрази мнение, че не е трябвало МВР да участва в поддръжката на оградата по границата, но по думите му „е имало едни 70 млн. лв.

Това пък бе спор с бившия министър Бойко Рашков, който е депутат от „Продължаваме промяната“.
„Току-що бях обвинен, че съм виновен за случилото се може би онзи ден.

Тези политически нелепици все пак трябва да имат някакъв край“, каза още той. Рашков определи изказването на Манев като непремерено. „Вие похарчихте от ГЕРБ повече от 200 млн. лв. за изграждането на съоръжение, което пропуска и зайците, а не препятства преминаването на мигранти от нашата страна“, каза Рашков.

„Не знам какво лично обяснение и с какви очи се изправяте тук. Това, което казах е абсолютната истина“, отвърна Манев. Той заяви, че Рашков ненавижда българските полицаи.

В спора се намеси и депутатът от БСП Иван Иванов, като допълни, че преградното съоръжение е кражбата на десетилетието.
По думите му българските гранични полицаи загиват за това, че там се е извършило огромно безобразие. „Който министър да дойде тук, едно и също ще отговаря: че там нищо не работи и всичко е съсипано“, каза Иванов.

Депутатът от ГЕРБ Георг Георгиев също взе участие, като отчете, че миграцията се покачва с хиляди по време на служебните правителства. „Не мисля, че трябва да позволяваме лично обяснение, не чух в тази зала да се говори за комунистически милиционер и следовател така, че да може някой да се припознае“, каза Георгиев за начина, по който Рашков взе думата. Според него Рашков е човекът, който ще остане в историята като незаконно арестувалия Бойко Борисов.

„Много ви моля, преустановете караницата“, каза председателят на Народното събрание Вежди Рашидов. Според него те са безплодни.
Той каза още, че не е специалист по МВР и по бойните дела на България.“Свидетел съм на това, когато в България тръгнаха да ремонтират училищата, за да настаняваме бежанци.

Хората стачкуваха и не искаха бежанци. Присъствал съм на споразумение България да не бъде страдаща държава от бежанци. Бил съм на стискането на мъжки ръце, затова България от години спи по-спокоен сън“, каза Рашидов.

Междувременно в отношение Борислав Гуцанов от БСП напомни, че са дали на прокуратурата документи, с които искат тя да се произнесе за оградата по границата. Изказването му предизвика отговор от ГЕРБ в лицето на Десислава Атанасова, която призова да не се връщаме назад във времето и вината да се хвърли върху политическа партия, носила отговорността по охраната на границата. „Когато носеше отговорността – миграцията беше нула“, подчерта Атанасова. От ГЕРБ обърнаха внимание, че оградата по границата е строена по-лошо в правителството на Орешарски.

Атанас Атанасов пък отчете, че са получени 320 млн. лв. от ЕК, но въпросът е кой ги е усвоил.
„Ние съсредоточаваме вниманието си върху трафика на хора, но през тези пробойни на границата минават наркотици. Това е голям проблем, свързан с корупцията на ръководно ниво“, смята Атанасов.

Румен Йончев от „Български възход“ каза, че въпросът не е кой коя отсечка е построил от оградата, а какво се случва от утре с това гранично съоръжение.

Накрая Демерджиев благодари на председателя на парламента, че на два пъти е върнал днешната дискусия във фокуса ѝ. „Що се касае до отговорността. Аз не бягам от отговорност, но тя се изразява в действия. Уверявам ви, че тези действия ги извършвам ежедневно. Вчера след като изпратихме нашия служител, разговарях със стотици наши полицаи и усетих тяхната подкрепа“, посочи още Демерджиев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След тази рецепта вече ги обичам още повече, мога да ги ям всеки ден без проблем
Next: Разговарях с една бездетна жена, която е на 70 години-Не съм раждала нарочно!-Разбрах дали съжалява за избора си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.