Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия
  • Новини

Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dewgewtetbbbrb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Това, което беше важно за нашата държава е да видим доколко можем да се включим в концесиите на пристанищата в Кавала и Александруполис“, това заяви премиерът Николай Денков след разговорите с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис.

БЛИЦ припомня, че министър-председателят бе на еднодневно посещение в Гърция и определи разговорите с гръцкия премиер като конструктивни и позитивни.

„По отношение на Кавала предстои предстои подписване на договор на Гърция с концесионера и ясно заявено съгласие България да се включи в този договор. Изходната точка за преговори е 20% участие на България, независимо от терминалите за втечнен газ. Предстои следващите месеци да има развитие по тази тема“, уточни Денков.

По думите му по отношение на пристанището в Александруполис преди няколко месеца е спряна концесията, но Мицотакис е казал, че се разглеждат варианти и ако бъде открита до края на годината, ще има възможност България да заяви този интерес.

Денков коментира и идеята 24 май да стане национален празник вместо 3 март: „Като човек на науката за мен 24 май винаги е бил най-светлият празник, който ни обединява всички.

Коя е групата в обществото, която би възразила, че 24 май е светъл празник за всички.

Второ, това е празник, който не ни вторачва само в миналото, както са доста от празниците, а прави по един хармоничен начин прехода от миналото към бъдещето“.

„Не трябва да се подаваме на провокации. Руските граждани, които живеят в България, трябва да бъдат третирани като граждани, които живеят в България. Вече, ако те нарушават закона или правят провокация, то това е друга тема. Те не могат да бъдат жертва на някой, който иска да си пише активи“, каза премиерът във връзка с изказването на Пьотр Толстой, зам.-председател на долната камара на руския парламент.

„Той минава граници, които не са приемливи. Ще говоря с Външно министерство, за да се даде знак, че това са неприемливи изказвания. а, на Митрофанова трябва да й бъде предадено това съобщение, но не смятам, че тя трябва да бъде обявена за персона нон грата заради едно такова изказване – все пак то не е нейно“, допълни той.

„Едната посока на тези изказвания е, ако може да се уплаши българското население. Искам да кажа много ясно на хората в България: Не трябва да се плашите! Няма опасност за България! По никакъв начин няма непосредствена опасност.

Причината е, че сме членове на НАТО и Русия няма да посмее да нападне държава, която е член на НАТО, защото знае какъв ще бъде отговорът“, категорично заяви премиерът Денков

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Габровци откриха райско място на Шкорпиловци – евтино настаняване, вкусна и евтина храна, безплатен плаж!
Next: Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.