Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Денков с тежко обвинение: Това, което не знаете и го казва за първи път е…
  • Новини

Денков с тежко обвинение: Това, което не знаете и го казва за първи път е…

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
fdslglkfdhkgfhkfghgf.png

„Не смятам, че трябва да отговарям на всички глупости, които се говорят в публичното пространство“ – това заяви премиерът акад. Николай Денков на брифинг в Народното събрание (НС).

Той коментира и избора на проф. Момчил Мавров за подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). БЛИЦ припомня, че по време на дебатите се стигна и до сблъсъци между депутатите.

„С избора на този подуправител бяха нарушени два принципа. Този човек има проблем. Аз лично съм виждал сигнал до ДАНС до прокуратурата, че той е лобирал за чужди интереси. Наредих да бъде изпратен до председателят на НС Росен Желязков точно този доклад“, заяви Денков.

По думите му назначаването на проф. Мавров на позиция, която е свързана с разпределянето на над 8 млрд. лв. годишно е проблем: „Второ – договорките с ГЕРБ винаги са били едни и същи. Казвал съм го много пъти – трябва да имаме съгласие и хората, които се назначават, да бъдат приемливи и от двете страни.

Но вчера абсолютно силово ГЕРБ и ДСП с подкрепата на „Възраждане“ избраха този човек“, каза Денков и поясни, че очаква ГЕРБ да оттегли кандидатурата на проф. Мавров.

„Това, което не знаете и го казва за първи път – от две седмици ГЕРБ вече бави приемането на правилата за избор на председател на Антикорупционната комисия.

Или ГЕРБ ще се върне обратно по пътя, по който тръгнахме, или ние през последните две седмици сме се отклонили в грешна посока. Това е залогът пред нас и заради това емоциите са по-високи“, заяви още премиерът.

„ГЕРБ се опитва от самото начало да работи на квотен принцип. От самото начало с Мария Габриел казахме, че това няма да стане. Начинът да се реализира това сътрудничество е всички лица да са приемливи и за нея, и за мен“,допълни Денков.

„Вчера много ясно се видя, че има опасност да тръгнем в грешната посока. Разговаряхме с ръководителите на ПГ на ПП-ДБ, че ние трябва да се върнем обратно в правилната посока. Ако това не стане, това правителство няма смисъл”, категоричен е Денков.

По думите му единственият смисъл правителството да работи е, ако България се движи в правилната посока, особено сега, когато сме „на една ръка” разстояние от Шенген.

„Какво означава да напълним Антикорупционната комисия с хора като този, когото гласувахме вчера. Това означава да превъртим играта отново и да се окаже, че хора със съмнителна репутация се опитват да управляват България – в това няма да участваме”, предупреди той.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помниш ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Виж само за колко неща помага
Next: 7 признака, че някой ви закриля отгоре, човек който много ви е обичал и си е отишъл от този свят

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.