Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутатите бесни! Намаляват им заплатите
  • Новини

Депутатите бесни! Намаляват им заплатите

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
pardpupeptaita.jpg

Само 5 месеца след като станаха народни избраници, депутатите ще трябва да преглътнат първото си намаление на заплатите, и то в разгара на висока инфлация. От 1 юни народните представители ще получават намалена с 13,5% заплата, пише 24часа.

До момента средното възнаграждение на един народен представител беше 5616 лв. без никакви добавки за участие в комисии, представителни пари и т.н. От 1 юни ще намалее със 758 лв.,

т.е. с повече от една минимална работна заплата. От април тя е 710 лв.

Според данните на НСИ, публикувани в петък, средната заплата в обществения сектор за март е 1618 лв., докато през декември е била 1872 лв. За да се сметнат парите на депутатите, се сравняват заплатите в обществения сектор за последния месец от предишното тримесечие, а в случая разликата е 13,5%.

Причината за намалението е, че в обществения сектор през декември заплатите обикновено са много високи, тъй като тогава се плащат всички бонуси, допълнително материално стимулиране и още ред извънредни пари, които раздуват средната. По тази причина през предишното тримесечие възнагражденията им бяха увеличени с 13,7% и на практика сега се връщат на предишното си равнище

Със същия процент намаляват заплатите и на президента, председателя на Народното събрание, премиера, министрите и всички възнаграждения, които са обвързани с депутаската заплата. Естествено, при тях сумата, с която се разделят, е по-голяма.

Румен Радев например в момента се разписва срещу 11 232 лв. брутна заплата, без да се смятат добавките за стаж,

а Никола Минчев – срещу 8704 лв. също без добавките. От 1 юни заплатата на президента, който е роден през същия месец на годината, ще получава вече с 1516 лв. по-малко, а председателят на парламента – с 1175 лв. по-малко.

Средната работна заплата в България през март е достигнала 1668 лв., но ако се вземе средната за цялото тримесечие – 1593 лв., тя също намалява в сравнение с последното тримесечие на м.г. с 1,2%. Спрямо година по-рано има увеличение с 9%, т.е. не може да компенсира инфлацията, която от март 20021-а до март 2022-а е 12,4%.

В структурата на средната заплата по браншове няма кой знае какви изменения през първото тримесечие на 2022 г.

За първи път средното възнаграждение в IT бранша минава границата от 4 хил. лв. месечно и става 4060 лв. Това е браншът с най-високи заплати, следван традиционно от финансите и застрахователната дейност, където обаче средната заплата през март е достигнала 2540 лв.

Също традиционно в хотелиерството и ресторантьорството заплатите са най-ниски и нямат дори хиляда лева месечно – през март е 964 лв.

Затова пък от март тази година в България вече няма област, в която средната заплата да е под хиляда лева

В последните две такива области – Видин и Благоевград, средното заплащане през март е станало съответно 1099 и 1078 лв.

В столицата средната заплата е 2340 лв. месечно, следвана от Стара Загора с 1473 лв., Варна с 1470 лв., Враца с 1468 лв. Габрово с 1448 лв. и Пловдив с 1419 лв.

Враца няма много високи икономически показатели и фактът, че средното възнаграждение изпреварва Пловдив, се дължи само на факта, че там се намира АЕЦ “Козлодуй”, където заплатите са доста по-високи от средните в страната.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от бул. Цар Симеон Велики в Стара Загора, лежи мъртво дете. Автобусът го е помлял
Next: НА ЖИВО: Тотална паника в Истанбул, всичко полита във въздуха, невиждано бедствие

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.