Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Депутат бесен заради конфискуването на автомобили: В петък пушиш цигара, в понеделник си осъден престъпник с отнета кола
  • Новини

Депутат бесен заради конфискуването на автомобили: В петък пушиш цигара, в понеделник си осъден престъпник с отнета кола

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
fdbfgbfewwerew.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„343Б от НК вече предвижда конфискация на автомобил. Ура! Звучи като нещо справедливо. Но дяволът е в детайлите. Новите „мерки“ оставят гражданите без инструмент за правна защита. И са предпоставка за корупция“.

Това смята народният представител Явор Божанков по повод новоприетите промени в Наказателния кодекс, с които се конфискуват автомобилите на пияни и дрогирани шофьори.

 

Ето и цялата му позиция:

За водачите на пътя, алкохола, нарокотиците и всичко останало. Или как доведохме законодателството ни до „откровена лудост“ и сме напът да унищожим човешки съдби и икономика. За да угодим на популисти.

Случаите на тежки катастрофи с жертви заради пияни или дрогирани шофьори в различни краища на България предизвикаха протести.

Истинското решение е, като да посееш дърво. Въпрос на множество мерки за превенция, политики, стигащи чак до образование и ако щете – семейна среда. Сериозни реформи с е две думи.

Никой не обича трудните решения. Особено популисти и крайни проруски формации като „Възраждане“. За съжаление и БСП.

 

Ситуацията:

343Б от НК вече предвижда конфискация на автомобил. Ура! Звучи, като нещо справедливо. Но дяволът е в детайлите. Новите „мерки“ оставят гражданите без инструмент за правна защита. И са предпоставка за корупция.

За да разберем колко тъп популизъм е всичко това, ще дам един пример. Според новите правила, ако убиете неволно човек на пътя или причините телесна повреда на повече от едно лице – може да ви отнемат колата.

Но ако нарочно прегазите някого, умишлено и с ясно съзнание да го убиете – тогава това не се предвижда.

Такова извращение с правото се случи, че вече умишлено деяние се наказва по-леко от непредпазливост.

 

Този проблем умножава несправедливостта от друг. Ако шофираме със съдържание на алкохол до 0,4 промила – не се наказваме. От 0,5 до 1,2 е административно нарушение. Над 1,2 промила е престъпление.

Логиката е проста и правилна. Ако сте пили снощи и сутринта ви спрат – вие сте „употребил алкохол“, но към момента на проверката не сте „под влияние на алкохол“.

 

Така изключваме възможността да направим престъпници хора, които… не са престъпници.

Това обаче не важи за пушилите марихуана, например. Предишната версия на „Възраждане“ – обединени патриоти направиха така, че няма „употребил“ и „под влияние на“.

По този начин може в петък да сте в Ротердам и да изпушите една цигара абсолютно законно. В понеделник да ви спрат, вие да сте съвършено трезвен, но да станете осъден престъпник с конфискуван автомобил.

Абсурдно е полицаите да отказват тестове, да жалят в съда и да се борят срещу тестовете. Защото дават грешки. И точно същите тестове, същите полицаи да ги прилагат на гражданите. С доказано висок процент фалшиви резултати.

 

Би трябвало България да върви по пътя на цивилизованите страни. Там има горна и долна граница на съдържание в кръвта, има и ясна регламентация кога човек е „употребил“ и кога е „под влияние на“.

Ако сте шофьор на камион за 250 000 лева и причините ПТП по непредпазливост с няколко пострадали, вие ще трябва да платите цената на цял камион. Защото случаите, в които МПС не е ваше – плащате равностойността му. Това е някакъв линч за професионални шофьори. Наказание за бизнеса, който работи с транспорт и машини и винаги носи по-висок риск.

 

Срещу всичко това механизъм за обжалване и защита не е предвиден. След спорния полеви тест, ще отидем на кръвна проба. Тя отнема около половин година (защото се прави в 3 лаборатории). И през тази половин година, дори да сме прави – автомобила ни ще стои със свалени табели. Да не кажем – отнет, защото и това не е ясно.

Нещата са дори още по-сбъркани в самият кръвен тест:

– Пример е канабиса. Официалните данни сочат, че ефектът му трае 90-120 мунити. Но кръвния тест не търси активна съставка Δ9-тетрахидроканабинол, който се открива 10-12 часа след употреба. Така би било справедливо. Да те накажат, когато си нетрезвен зад волана.

Тестовете търсят непсихоактивен метаболит, който не влияе на съзнанието но се засича дори 40 дни след употреба. От него засичат дори 1нг/мл – най-ниската възможна стойност. Тогава ставаш престъпник без да си такъв. Точно тук е големия проблем.

 

От там идва статистиката на МВР за огромния брой „дрогирани“ водачи. Въпреки безброй нови присъди – приносът им към загиналите на пътя продължава да бъде около 1% според статистиката на МВР.

Така МВР се превръща в държавна автокъща, инквизитор или нещо друго. Но не и в орган, който осигурява превенция за войната по пътищата.

Какво може да направим от тук насетне?

– Да се преработят подзаконовите нормативни актове, за да бъдем сигурни, че когато полеви тест покаже положителна проба, кръвния ще потвърди резултат на психоактивно вещество, влияещи на способностите на водача. А не обезболяващо, взето преди 30 дни.

– “нулевата толерантност“ от закона да бъде спазена, но да дефинираме тази нула. Ако не го направим, ще си продължи да е 0.0000000. Необходимо е разграничение на психоактивните вещества и всички други, които в момента се търсят без никаква причина.

 

С промени в наредбата бихме могли да решим:

1) Около 7% фалшиви позитивни тестове, заради които има и осъдени без реално да имат вина.

2) В няколкото особени случая (канабис, бензодиазепини и някои други), в които кръвните проби позитивират за употреба, случила се преди месеци.

3) Да се даде възможност по-голям брой лаборатории да извършват стандартизирани тестове.

Без промени в законодателството не можем да решим:

1) Несъразмерните наказания за непредпазливи и умишлени деяние

 

2) Да дадем правни гаранции за защита и обжалване за да гарантираме върховенството на закона.

3) Да дефинираме устойчиво и да разграничим понятията „употребил“ и „под влияние на“.

С две думи: с приетите промени България се приближи до източни страни, като Беларус. А не към европейски, като Дания, Холандия и т.н. Популистите дават лесни и бързи решения. Те не работят и водят по-големи беди. Но тази сметка я плащаме ние, не те.

 

Такъв е случаят със завишаването на санкциите за пияни и дрогирани шофьори. Тук е моментът да отбележа нашата вина (на ПП/ДБ). Ние носим вина за пасивното си поведение. Като член на комисията за българите в чужбина не съм работил по материята, но и това не е оправдание. Всъщност – абсолютно виновни сме и ние, че не се противопоставихме на това безумие.

Сега е време да намерим решение и да не позволим невинни да плащат цената заради виновни, войната по пътищата да продължи и цъкаме с език при поредната жертва на пътя. Защото решения има. И те са пред очите ни. Стига да не ги затваряме пред популизма.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България не беше чувала за този скрит рай: Ето го новото място Игри на волята
Next: Бургазлии за тартора на просяците: Всеки един му изкарва до 400 лв. на ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.