Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Атанасова прибира 1,6 млн. от КС
  • Новини

Деси Атанасова прибира 1,6 млн. от КС

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvjdsfvkfdkbkfbgf.png

Бившата депутатка се уреди с колосална заплата, крупна пенсия и личен шофьор с лимузина на новия пост

Избраната за конституционен съдия Десислава Атанасова ще се замогне с поне 1 милион и 600 хиляди лева по време на мандата си, сочат изчисления. За 9-те години, в които бившата депутатка ще се подвизава в КС, тя ще получи колосалната сума под формата на заплати.

Решението на Атанасова да зареже голямата политика и да се впусне в юридическото поприще, за да определя конституционността на законите в България, със сигурност ѝ гарантира безоблачно откъм финансова стабилност настояще и бъдеще.

Всеки един от 12-те конституционни съдии в България получава двойно по-голяма от депутатската заплата, която към днешна дата е 6760 лева. Така, след като встъпи в длъжност в КС, в следващите 9 години Атанасова ще получава месечно възнаграждение от 13 520 лева.

 

Това обаче не е финалната сума. Към нея ще бъдат включени и полагащите ѝ се добавки за трудов стаж. Така в джоба ѝ всеки месец ще влизат около 15 000 лева, изчисляват от НОИ.

 

Проста сметка показва, че за година Атанасова ще получава по 180 хиляди лева от възнаграждения. За 9 години сумата набъбва до 1,6 млн. лева. Вероятно обаче тя ще бъде още по-висока, тъй като депутатската заплата непрекъснато расте, а правопропорционално с нея се повишава и тази на съдиите в КС.

Тлъстото заплащане обаче съвсем не е единствената привилегия, на която ще се радва Атанасова, докато заема длъжността си на конституционен съдия. Тя ще има личен луксозен служебен автомобил с шофьор и безлимитно гориво. Въпросните екстри обаче едва ли ще я смаят, тъй като „острието“ на Бойко Борисов вече е разполагала с такива в качеството си на бивш министър на здравеопазването и председател на ПГ на ГЕРБ-СДС.

Най-големият бонус за всеки член на КС в България е пожизнената пенсия в цял размер, която държавата му плаща след изтичането на мандата му. По подобие на президенти, премиери и председатели на НС за пенсионираните конституционалисти таванът не важи. „Механизмът, по който се определят заплатите и пенсиите на членовете на Конституционния съд, гарантира светли финансови старини на Десислава Атанасова.

 

Нейната пенсия винаги ще бъде изчислявана по формула, съобразена с инфлацията и коригирането на заплатите – само война или фалит на държавата може да срути финансовата ѝ стабилност“, коментират съпартийци на герберката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Театърът в България потъна в скръб, почина големият Борислав Чакринов
Next: Уникални СНИМКИ от 1961 година показаха България такава, каквато отдавна не е!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.