Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деси Радева прикова погледите с този дързък моден ход на приема за 3 март – истинска фатална жена
  • Новини

Деси Радева прикова погледите с този дързък моден ход на приема за 3 март – истинска фатална жена

Иван Димитров Пешев март 5, 2024
fgbfdblkgdknghknkhg.png

Съпругата на президента, Десислава Радева , неведнъж е била център на общественото внимание. Първата ни дама, която сравнително
рядко се появява в заглавията в медиите, този път влезе там ударно благодарение
на дързък моден ход.

Мястото на „събитието“ бе традиционният официален прием по случай Националния празник Трети март, забеляза ПИК.

Миналата вечер президентът Румен Радев събра политическия елит в концертната
зала на Централния военен клуб.

 

На събитието дойдоха вицепрезидентът Илиана Йотова, премиерът акад. Николай
Денков, вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел, заместник-председателят
на Народното събрание Кристиян Вигенин, министри, евродепутати, представители
на политически сили, на дипломатическия корпус, общественици, духовни лица и др.

 

Президенстката съпруга се „барна“ с прилепнала по тялото й черна рокля с дължина
до коленете и се открои с яркочервени високи токчета – типичната фатална жена .

 

Деси Радева червени обувки

Контрастът между първата дама и останалите присъстващи стана още по силен, след
като Радева се сдоби и с букет червени рози. Връчи й ги най-възрастният участник
в официалния прием – 98-годишния доц. д-р Иван Сечанов, доброволец, лекокартечар
през Втората световна война, председател на Съюза на ветераните от войните на
България.

 

Деси Радева рози

 

Той лично поздрави президента, пожела му успех в държавните дела и подари на
съпругата му букета от рози, предаде сайтът „Отбрана“.

Освен държавния глава, семейно на бала се представи и Николай Денков, който кара
последните си часове като министър-председател на България. Съпругата му проф.
Славка Чолакова бе заложила на синя непретенциозна рокля, в комбинация с черно
сако. В синьо, но в по-тъмен нюанс, се издокара и вицепрезидентът Йотова. Президентът
Радев припомни, че в хилядолетната ни история свободата никога не е идвала даром
и винаги е струвала скъпо.

 

прием 3 март

„Ние не сме забравили, че пътят към Сан Стефано бе осветен от саможертвата на
поколения български просветители, възрожденци и революционери.

 

Че огънят на Руско-турската освободителна война погълна десетки хиляди достойни
синове на братски народи. Че без подкрепата на общественици, интелектуалци, на
най-светлите умове от онова време – Юго, Достоевски, Гладстон, Макгахан и без
те да изразят своята силна подкрепа за българската кауза, нашата съдба днес щеше
да бъде по-различна“, подчерта държавният глава.

 

Николай Денков съпруга

Снимки: Прессекретариат на Президента и Otbrana.com

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нова измама в страната! Мъж изгоря с близо 16 хиляди лева
Next: Таен вход на пъпа на Варна крие уникално съкровище от друг свят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.