Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна
  • Новини

Дете почина в студа на оживен паркинг на път за училище. Никой не му помогна

Иван Димитров Пешев декември 4, 2023
zdoidkfskgdflkglkdfgfd.png

14-годишно момиче се обажда на баща си, докато отива на училище в Андрихов, за да каже, че е в беда. След разговора им обаче мъжът не успява да открие детето си в града с 20 000 жители, който се намира близо до Краков, Полша. То умира в студа – на оживения паркинг на голям магазин, разказват полски медии, цитирани от БТВ.

Случаят предизвиква дълбока тъга в Полша, а също и критики към полицията и хората, които небрежно подминавали умиращото дете.

Както всяка сутрин, миналия вторник момичето отивало към гимназията си. Но така и не стигнала до нея. Около 8:15 часа (9:15 българско) Наталия звъннала на бащата, казала му, че не се чувства добре, изпитва замаяност и не знае къде се намира. След този разговор тя повече не вдига телефона.

Бащата на ученичката веднага започнал отчаяно да я търси. Негови приятели също се включили в издирването. Неуспешно. Около 10:00 часа мъжът отишъл в полицейското управление и помолил органите на реда за съдействие.

Те обаче не предприели незабавни действия. Близък на семейството сподели, че полицаите първо накарали бащата да чака, а след това го разпитали, вместо бързо да проследят мобилния телефон на момичето заради студа. В крайна сметка полицията започнала издирване. В социалните мрежи обаче се появиха критики, че служителите ѝ не били особено ангажирани.

Наталия е открита около 13:30 часа – неподвижно лежала в снега до рекламна табела на паркинга на супермаркет при минус 3 градуса по Целзий. Предполага се, че след като се е облегнала на железата, е изпаднала в безсъзнание.

Никой от служителите на супермаркета или клиентите му не забелязали момичето в снега. Покрай него минавали десетки минувачи. Дори след като ученичката лежала вече в безсъзнание на земята в студа, никой не отишъл да провери какво се случва с нея.

Когато Наталия е открита около пет часа след обаждането си, е установено, че дълго преди това тя страдала от тежка хипотермия (измръзване). След като е открита в рамките на издирвателната акция и след оказване на първа помощ на място, тя е откарана в болница.

Местните медии съобщиха, че телесната температура на ученичката била паднала само до 22 градуса. Тя издъхна в сряда в клиника в Краков.

„Всички сме шокирани“, коментира кметът на Андрихов Томаш Зак.

„Наталия бе щастливо момиче и никога не боледувала“, коментираха близките ѝ .

Социалните мрежи се изпълниха с коментари за случилото се. Полските граждани изразяват съболезнованията си към семейството на Наталия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За зрителите Осман е истинския победител в Мастър шеф, ето защо
Next: Голяма трагедия в Пловдив! Внезапно почина обичан от всички млад лекар

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.