Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата дошли за пръв път гроба на баща си. Изведнъж едното момче направило нещо трогателно
  • Новини

Децата дошли за пръв път гроба на баща си. Изведнъж едното момче направило нещо трогателно

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
ferwedfsdfsdf.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В един топъл есенен ден братята Майлън и Мейсън, които са само на 5 и 8 години, лежат на одеяло, гушнати един до друг.

За съжаление не го правят, за да се насладят на хубавото време – момчетата за първи път са дошли на гроба на баща си. И когато майка им изважда фотоапарата, се случва нещо, което тя ще помни до края на живота си.

Бащата на момчетата, Алфред „Фред“ Бразел, е само на 37 години, когато губи битката с рака. Всичко станало много бързо. Алфред починал само пет месеца след като бил диагностициран с рак.

 

Цялото семейство се сплотило в борбата с тежката болест. Малките момчета разбирали колко сериозна е ситуацията и били постоянно до баща си: в кабинета на лекаря, в трудните моменти, задавайки много въпроси.

Въпреки че момчетата се справяли добре със ситуацията, Алфред и съпругата му Кейт се опитвали да предпазят синовете си от мъката и тъгата през краткото време, в което семейството било все още заедно.

Въпреки тежката борба, ракът на Алфред се оказал нелечим. Кейт се мъчела да сдържи сълзите си по пътя към гробището.

Братята Майлън и Мейсън пък искали отново да говорят с баща си. Те копнеели да получат някакъв знак от него и да почувстват присъствието му.

 

Пристигайки на гроба на баща си, Мейсън споделил за участието си в състезание по плуване, а по-малкият брат Майлън за скорошно парти за Хелоуин. Тогава се случило нещо: 5-годишното момче казало, че усеща баща си.

Един последен сгряващ сърцето момент

„Те легнаха и си побъбриха с него и споделиха какво се случва в живота им“, казва майката на момчетата Кейт пред PEOPLE.

„Тогава Майлън каза, че го усеща и че иска да подремне с него.“

Така и направили. Момчетата взели едно одеяло и легнали пред гроба. Майлън подремнал, а Мейсън казал молитва пред надгробния камък, разкрива Кейт.

Момчетата прекарали известно време с баща си, споделяйки всичките новини около себе си, както щели да направят, ако той все още бил жив.

Точно преди да си тръгнат, малкият Майлън казал на майка си да спре, защото трябва да се върне и да направи нещо. Тя била зашеметена от действията му.

Той искал да прегърне баща си и точно това направил. Малкото момче обвило ръце около надгробния камък — това бил простичък, но емоционално поразяващ жест.

Макар семейството все още да носело много скръб и болка, те знаели, че нещата ще се излекуват с времето. Смъртта на баща им винаги ще бъде част от тяхната история, но и вдъхновения да живеят като него – със страст и цел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 16 години по-късно бащата на Мануела Горсова е непримирим: Продължавам да мразя Стависки
Next: Внимание, шофьори! Този важен документ вече няма да ви е необходим, отиде в историята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.