Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно
  • Новини

Децата избират родителите си още преди раждането – оказва се, че е съзнателно

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfgbfdhjhgjfgkjg.png

Някои хора вярват, че душите на децата предварително избират бъдещите си родители . Предполага се, че това се случва много преди момента, в който плодът се развива в утробата.

Душите избират своите майки и бащи съзнателно, така че във физическото си въплъщение да могат да поправят грешките от миналите си животи, да организират важни уроци и да отлетят обратно в рая в рамките на определеното им време.

Но този процес има редица важни подробности. Поне така твърдят езотериците. Ще ви разкажем повече за това в нашата статия.

И така, душата на нероденото дете прави избор в полза на бъдещите си родители година преди раждането. Това може да не се случва винаги съзнателно, а „автоматично“. Например, когато душата е все още много „млада“. И за нея изобщо не е важно да практикува конкретни житейски уроци, а просто да натрупа опит в земното превъплъщение. В този случай нейните майка и баща са избрани почти на случаен принцип. Това твърдят езотериците.

Ако душата е по-„зряла и опитна“, трябва да отработи някои грешки, направени в минали животи, тогава за това се избират най-подходящите родители. Уж трябва да помогнат на детето си да си вземе поука. Например, една душа може да се научи на търпение и приемане, докато се грижи за сериозно болен човек в живота.

Ако човек в минал живот е бил скъперник и алчен, то в следващия той може да се роди в бедно, голямо семейство, където постоянно трябва да споделя нещата си с братя и сестри, да проявява съпричастност и състрадание.

Има и изключително „опитни” души. Те вече са осъзнали всичките си грешки и са научили много уроци. В този случай душите имат възможност да избират родители, които могат да им осигурят най-удобните условия за земен живот. Такава привилегия обаче, както виждаме, не е предоставена на всеки. Тя наистина трябва да бъде заслужена.

По средата на пътуването

Случва се родителите като такива изобщо да не са важни за душата. Важно е да речем мястото на раждане или часът. Тогава душата ще избере точно тези показатели, а не мама или татко.

Когато определя бъдещите родители, душата също взема предвид колко се очаква в земния живот. Ако една жена и мъж дълго време не са могли да имат дете, бебето е желано и са го заченали съзнателно и в любов, тогава само „опитни“ и „позитивни“ души ще бъдат „привлечени“ към такива родители. И съвсем не за кармични задачи и трупане на опит, а за добър съвместен живот.

Между другото, в момента на въплъщението (това се случва около 4-тия месец от бременността на жената) душата забравя за предишните си прераждания. Придобитите преди това знания и опит се заличават. Всичко това се анализира и запомня едва в момента на трансмиграцията, когато душата напуска старото тяло и се подготвя да избере ново.

Случва се душата да бъде призована да гарантира, че не само тя, но и цялото семейство ще научи необходимия урок. Например, ако тя се всели в тялото на тежко болно или трудно за отглеждане дете. Грижейки се за него, родителите придобиват необходимия опит, духовен урок. Самата душа, намирайки се в такова земно въплъщение, също расте и подобрява по-нататъшната си карма.

Continue Reading

Previous: Почина Мартин Иванов
Next: Днес е Голяма Задушница, 9 март – ето какво НЕ се прави в този ден

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.