Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка
  • Новини

Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
dtyjtgjghjgh.jpg

Всички сме чували популярното родителско предупреждение „Не говорете с непознати“. Но какво да правим в ситуации, когато детето е в реална опасност и има нужда от помощта на непознат – например полицай? Съвременните родители учат децата си на просто правило, което може да ги предпази от отвличане.

Джоди Нортън, майка на четири деца, сподели в своя блог как един простичък урок е спасил двамата й сина. А ето и нейната история от първо лице.

„Преди три дни, когато бях под душа, усетих остра болка в яйчника. Като по чудо имах сили да се облека и да отида с четирите си деца до местното спешно отделение.

В този момент, когато бях почти в безсъзнание от болка, оставих големите си синове – 10-годишния Си Джей и 8-годишния Ти Донг – отвън на една пейка, чакайки нашия съсед, който добродушно предложи да дойде и да ги закара до училище.

Едва когато момчетата ми се прибраха в 15:30, разбрах, че са закъснели твърде много за училище. Погрешно мислех, че съседът ще дойде да ги вземе от дома си, който беше на пет минути, но всъщност синовете ми са чакали в спешното 40 минути. Разказът им за случилото се през това време ме накара да потръпна от ужас и в същото време да бъда безумно горда с тях.

Докато седяли на пейката, към тях се приближили момиче в компанията на двама пънкари и ги попитала дали могат да отидат до тоалетната, където приятелят й се криел от лекарите, и да го убедят да излезе и да отиде да се лекува.

Дори след като Си Джей отговорил с „Не“, те не престанали.

„Моля ви, можете да спасите живота му, ако просто отидете до тоалетната и му кажете, че е в безопасност“, продължило да настоява момичето.

По думите на Си Джей едва след три отказа непознатите се отказали и си тръгнали. Когато съседът най-накрая дошъл за моите момчета, те имали време да видят как четвъртият непознат излязъл от тоалетната и скочил в колата при първите трима, след което отпрашили.

Докато синовете ми ми разказваха тази история, очите ми се разшириха от изумление.

Гневът и шокът се трансформираха в огромна благодарност. Си Джей също така каза, че си спомнил съвета ми, който им е помогнал да избегнат отвличане.

„Мамо, знаех, че са лоши хора, защото ни помолиха да им помогнем. Възрастните не молят децата за помощ.”

„Спрете да казвате на децата си да не говорят с непознати“, пише Пати Фицджералд, която работи като преподавател по безопасност на децата и семеен коуч. „Може би един ден ще трябва да говорят с непознат. По-добре ги научете да разпознават кои непознати са опасни.“

Пати също препоръчва да помолите децата да запомнят едно просто правило, което синовете на Джоди следват: възрастни, които не са заплаха, никога няма да молят децата за помощ, те ще се обърнат към други възрастни.

Изразът „предупреден значи въоръжен“ несъмнено се отнася и за нашите деца. Може да не сме винаги там, за да ги предпазим от неприятности, но можем да им дадем сили и да ги научим на всичко, което трябва да правят в подобни ситуации.

Джоди съобщила за инцидента на полицията, след което те взели записи от камерите за видеонаблюдение на болницата и завели дело.

Тази история още веднъж ни напомня колко е важно да обясните на децата си как да се държат с непознати и да разпознават сред тях онези, които могат да представляват реална заплаха. Един ден това знание може да спаси живота на вашите деца.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева
Next: Тя се омъжила за мъж с напреднал рак, а след 3 седмици се случило истинско чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.