Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца чуват писъци от земята – виждат черна тръба и веднага започват да копаят
  • Новини

Деца чуват писъци от земята – виждат черна тръба и веднага започват да копаят

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
tqwrwgsdfgdgdfgtrhrt.png

Винаги са ми казвали, че любопитството е добро качество — че е нещо, към което всички трябва да се стремим.

Сега, когато мога да погледна назад, трябва да разбера, че това е правилно. Тази история доказва защо е добре да искаме да стигнем до дъното на нещата.

 

Тази история е за Ник и Марни Зелинск, които управляват ферма заедно във Виктория, Австралия. Беше един есенен ден през септември миналата година, когато дъщерята на двойката беше на разходка с най-добрата си приятелка. Те направиха обиколка из фермата.

Тогава момичетата изведнъж чуха плач и писъци.

 

 

Те се приближиха и накрая разбраха, че писъкът вероятно идва от малко животно, заклещено в дренажна тръба.

Дъщерята веднага повика мама и татко. Имаха нужда от помощ. Сега те трябваше да действат със светкавична скорост, за да могат да извадят животното от тръбата в неговата цялост.

Оказа се малко агънце.

 

 

Първо семейството изрови пръстта, разкривайки тръбата – след това използва лост, за да вдигне тръбата.

Първоначално планът не проработи съвсем. Тогава един от тях си тръгна и после се върна с ъглошлайф. Причината? Беше време да се изреже достатъчно голяма дупка, от която да се извади агнето.

„Виждам го… Все още е живо… Черно е“, каза едно от децата във видео, което оттогава беше споделено във Facebook.

 

 

 

Във видео клипа виждаме как един от тях внимателно изважда агнето от тясното пространство. Агнето изглежда толкова облекчено, когато трябва да излезе и да се срещне със семейството!

„Боже мой. Толкова щастливо малко агънце! Толкова сладко! Вие сте добър екип!. Браво!“, каза едно от децата преди началото на купона. Семейството сега нарича агнето „Pipe-o“, защото е намерено в тръба ( лула на английски).

Тук можете да гледате цялата спасителна акция! Моля, споделете видеото, за да разпространите прекрасната история на тези животни герои.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината
Next: Шофьор на автобус в София каза на жена да седне-Финала на историята ще ви накара да ръкопляскате

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.