Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Деца чуват писъци от земята – виждат черна тръба и веднага започват да копаят
  • Новини

Деца чуват писъци от земята – виждат черна тръба и веднага започват да копаят

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
tqwrwgsdfgdgdfgtrhrt.png

Винаги са ми казвали, че любопитството е добро качество — че е нещо, към което всички трябва да се стремим.

Сега, когато мога да погледна назад, трябва да разбера, че това е правилно. Тази история доказва защо е добре да искаме да стигнем до дъното на нещата.

 

Тази история е за Ник и Марни Зелинск, които управляват ферма заедно във Виктория, Австралия. Беше един есенен ден през септември миналата година, когато дъщерята на двойката беше на разходка с най-добрата си приятелка. Те направиха обиколка из фермата.

Тогава момичетата изведнъж чуха плач и писъци.

 

 

Те се приближиха и накрая разбраха, че писъкът вероятно идва от малко животно, заклещено в дренажна тръба.

Дъщерята веднага повика мама и татко. Имаха нужда от помощ. Сега те трябваше да действат със светкавична скорост, за да могат да извадят животното от тръбата в неговата цялост.

Оказа се малко агънце.

 

 

Първо семейството изрови пръстта, разкривайки тръбата – след това използва лост, за да вдигне тръбата.

Първоначално планът не проработи съвсем. Тогава един от тях си тръгна и после се върна с ъглошлайф. Причината? Беше време да се изреже достатъчно голяма дупка, от която да се извади агнето.

„Виждам го… Все още е живо… Черно е“, каза едно от децата във видео, което оттогава беше споделено във Facebook.

 

 

 

Във видео клипа виждаме как един от тях внимателно изважда агнето от тясното пространство. Агнето изглежда толкова облекчено, когато трябва да излезе и да се срещне със семейството!

„Боже мой. Толкова щастливо малко агънце! Толкова сладко! Вие сте добър екип!. Браво!“, каза едно от децата преди началото на купона. Семейството сега нарича агнето „Pipe-o“, защото е намерено в тръба ( лула на английски).

Тук можете да гледате цялата спасителна акция! Моля, споделете видеото, за да разпространите прекрасната история на тези животни герои.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината
Next: Шофьор на автобус в София каза на жена да седне-Финала на историята ще ви накара да ръкопляскате

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.