Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джинджифил с мед и куркума лекува и най-лошата кашлица и прочиства белите дробове
  • Новини

Джинджифил с мед и куркума лекува и най-лошата кашлица и прочиства белите дробове

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
dsafkdsajsdjmfdkvdsfvfdv.png

Болен ли си, болен и кашляш?

Направете бърз сироп от джинджифил.

Благодарение на него бързо ще се стоплите и ще убиете всички микроби, причиняващи настинка.

Тази рецепта е изпитана и напълно лесна за приготвяне.

Според сайта search-2.blogspot.com можете да го направите за няколко минути и ще ви служи през цялата дълга зима.

Тази рецепта е лековита с това, че може да спре болестта още при първите симптоми.

Лекува кашлица, прочиства белите дробове и бронхите от слуз и облекчава симптомите на настинка.

Приемайте го през деня преди лягане и на сутринта ще ви олекне!

Ефекти от джинджифилов сироп с мед и куркума

Грип, настинка, възпалено гърло  – благодарение на съдържанието си на витамини и други важни хранителни вещества, джинджифилът е идеален помощник при грип, настинка, възпалено гърло и треска.

Въпреки, че можете да си купите чай от джинджифил в аптеката, той не отговаря на силата на домашния чай.

И когато приготвянето на чай от джинджифил е толкова лесно, защо да го купувате?

Подобрява притока на кръв и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания – джинджифилът разширява кръвоносните съдове, разрежда кръвта и следователно подпомага притока на кръв в цялото тяло.

Подходящ е при прекомерно съсирване на кръвта и образуване на кръвни съсиреци.

Полезно е и при студени ръце или крака.

Отпуска кръвоносните съдове и затопля целите крайници

Подпомага имунитета – всички витамини, етерични масла и други вещества естествено повишават имунната система, за да може тя да се предпазва от различни заболявания

Подобрява храносмилането – влияе положително върху работата на стомаха и червата.

Подпомага правилното изпразване, така че премахва запека.

Помага и при диария, където ефективно премахва вирусите от чревната система

Детоксикира организма  – повишава дейността на черния дроб, което спомага за прочистването на тялото от токсини.

Освен това има антисептични и антибиотични вещества, така че ако открие „чужденец“ в тялото, определено ще се справи с него

Подобрява дишането и кашлицата – джинджифилът помага за освобождаването на слуз от дихателните пътища, което ще помогне при грип или друго възпаление на дихателните пътища.

Джинджифилов сироп – рецепта

Имаме нужда от:

Парченце корен от джинджифил с дължина 4-5 см – противовъзпалително, антивирусно и антибиотично действие.

Лимон (за предпочитане органичен) – пълен с много антиоксиданти, особено витамин С, които укрепват имунната система.

Ако не може да намерите такъв лимон, тогава сложете лимона в купа с вода и добавете лъжица сода и лъжица оцет, оставете да престои 30 мин и го измийте обилно.

Няколко лъжици мед – има антивирусно и бактерицидно действие.

1/2 чаена лъжичка куркума – научно доказано е, че съдържащите се в нея съставки унищожават вирусите и имат противовъзпалителни свойства

Чаша вряща вода

Приготвяне:

Обелете джинджифила и го нарежете на малки кубчета.

Поставете в тенджера, поръсете с куркума на прах, добавете 300 мл вода и оставете да къкри за около 5-10 минути.

Оставете настрана тенджерата и изчакайте сместа да изстине – това е много важно, тъй като високите температури биха унищожили голяма част от витамин С и активните съставки в меда.

Изсипете охладената инфузия в чаша и добавете лимонов сок и мед.

Разбъркайте го. Пийте по лъжица или добавете към чай (но не забравяйте да го охладите под 70 градуса).

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Много жени го носят в чантата си, без да са наясно, че носи нещастие и бедност
Next: НОИ с важни новини за пенсионерите! Идва преизчисляване след броени дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.