Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джулия Робъртс: Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно
  • Новини

Джулия Робъртс: Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
juliiiaskdasodaisd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази носителка на „Оскар” е една от най-емблематичните притежателки на звездни усмивки. Овен талант тази актриса е автор и на няколко запомнящи се мисли, които „Мила” събра за вас.

 

1. „Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че животът е крехък. Мисля, че това е добра причина да ставам от леглото с радост всеки ден.“

2. „Разбираш, че е любов, когато желаеш другият да е щастлив, независимо дали ти самият си част от това щастие.“

3. „Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно.“

4. „Когато пред мен е избора между норма и безумие, аз избирам безумието.“

5. „Тайната за успеха е да обичаш това, което правиш.“

6. „Правя изборите в живота си, доверявайки се на инстинктите си. Всеки път, когато не съм се вслушвала в инстинктите си, съм съжалявала.“

7. „Всички в някакъв момент сме били наранени. Да простиш на себе си и на другия е начинът да продължиш напред.“

8. „Ако си на мивката и миеш чиниите, мий чиниите. Не се тревожи за нищо друго… Забравяме да се наслаждаваме на обикновените неща от деня. Забравяме да виждаме красотата, скрита в ежедневието.“

9. „Всички ние имаме различни чувства и мисля, че … нашите определения за любовта, брака и честта се променят с възрастта, когато научаваме повече, когато се познаваме по-добре. Това е един вечно променящ се урок.“

10. „Вярвам, че ако двама души имат сърдечна връзка, то няма значение какво правиш, кой си и къде живееш. Няма никакви граници и бариери за двама души, които са предопределени да бъдат заедно.“

11. „Ако обичаш някого, кажи му го още сега – на глас. Иначе моментът просто отминава.“

12. „Предпочитам да изживея нещо върховно за 30 минути, отколкото цял живот нищо специално.“

13. „Ключът към красотата е винаги да те гледа някой, който те обича истински.“

14. „Истинската емоция надхвърля пределите на езика. Не е нужно да разбирате думите, за да почувствате болката.“

15. „Ако вашите приятели не ви кажат истината, тогава кой?“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее
Next: Собственикът на пицарията хвана сервитьорка да пъха парчета пица в чантата си и стана страшно

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.