Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Джулия Робъртс: Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно
  • Новини

Джулия Робъртс: Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно

Иван Димитров Пешев април 4, 2023
juliiiaskdasodaisd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тази носителка на „Оскар” е една от най-емблематичните притежателки на звездни усмивки. Овен талант тази актриса е автор и на няколко запомнящи се мисли, които „Мила” събра за вас.

 

1. „Колкото повече остарявам, толкова повече разбирам, че животът е крехък. Мисля, че това е добра причина да ставам от леглото с радост всеки ден.“

2. „Разбираш, че е любов, когато желаеш другият да е щастлив, независимо дали ти самият си част от това щастие.“

3. „Ако обичате някого, по-добре му го признайте, защото после може да е твърде късно.“

4. „Когато пред мен е избора между норма и безумие, аз избирам безумието.“

5. „Тайната за успеха е да обичаш това, което правиш.“

6. „Правя изборите в живота си, доверявайки се на инстинктите си. Всеки път, когато не съм се вслушвала в инстинктите си, съм съжалявала.“

7. „Всички в някакъв момент сме били наранени. Да простиш на себе си и на другия е начинът да продължиш напред.“

8. „Ако си на мивката и миеш чиниите, мий чиниите. Не се тревожи за нищо друго… Забравяме да се наслаждаваме на обикновените неща от деня. Забравяме да виждаме красотата, скрита в ежедневието.“

9. „Всички ние имаме различни чувства и мисля, че … нашите определения за любовта, брака и честта се променят с възрастта, когато научаваме повече, когато се познаваме по-добре. Това е един вечно променящ се урок.“

10. „Вярвам, че ако двама души имат сърдечна връзка, то няма значение какво правиш, кой си и къде живееш. Няма никакви граници и бариери за двама души, които са предопределени да бъдат заедно.“

11. „Ако обичаш някого, кажи му го още сега – на глас. Иначе моментът просто отминава.“

12. „Предпочитам да изживея нещо върховно за 30 минути, отколкото цял живот нищо специално.“

13. „Ключът към красотата е винаги да те гледа някой, който те обича истински.“

14. „Истинската емоция надхвърля пределите на езика. Не е нужно да разбирате думите, за да почувствате болката.“

15. „Ако вашите приятели не ви кажат истината, тогава кой?“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедиите на Ренета Инджова – губи дете, чисти входове, за да преживее
Next: Собственикът на пицарията хвана сервитьорка да пъха парчета пица в чантата си и стана страшно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.