Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име
  • Новини

Диана Димитрова с нови откровения за тормоза си – този път назова конкретно име

Иван Димитров Пешев декември 6, 2022
daiadnasndasid.jpg

От дни най-споменаваното име в медиите сигурно е това на актрисата  Диана Димитрова . След закъснелите й признания за преживения побой преди пет години, звездата от „Откраднат живот“ се превърна в истинско вдъхновение и опора за хилядите безименни жени у нас, преживели същото.

Оказа се, че това съвсем не е първият път, в който Димитрова е била подложена на някаква форма на натиск и тормоз . Всичко е започнало доста отдавна, още в коридорите на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ).

По-рано днес актрисата назова името на преподавателя , тормозил я като студентка в НАТФИЗ . Ето какво написа тя в социалните мрежи:

„Добро утро, мили хора. Днес се наспах след осем дни и реших да напиша следващите редове.

Не изпускай тези оферти:

Тази седмица, която отмина, беше най-кошмарната в живота ми, защото е еманация на преживяното насилие цял живот. Мой бивш приятел ме попита “Що все на тебе, бе човек?! “ Когато исках да се развивам в рисуването, а той искаше деца и да се оженим, след връзка, година и девет месеца, аз не бях готова и избрах да бъда студент. Защото да създадеш дете е най-голямата отговорност!

Мечтата ми беше НХА, и ме приеха. Първа по успех, графика. Той продължи да работи в ДАНС (Държавна агенция „Национална сигурност“). През годините той се ожени и сега има две прекрасни деца. Разбира се, останахме много близки, защото той е истински добър и справедлив човек.

През годините съм говорила във видео интервюта за насилието наложено ми психически, по време на обучението ми в НАТФИЗ, където отново ме приеха първа по успех. И това е факт. Човекът, който се подписа на изпитите, после ме смачка, но отидох с адвокат. Преборихме се, заедно.

Тази година разбрах, че липсата на желанието ми да стигнем до съд, е довела, агент ВАСИЛЕВ да пусне пипалата си, като октопод в тази уж, национална академия.

Часове преди да изляза на живо в неделя по BTV в 120 мин., говорих с момиче – колега, която каза, да, аз бях при него, заради него, сега напускам България. Нейният татко е известен журналист. Разказа ми, че когато са разбрали кой е баща й, в академията, отношението се е променило, но горчилката остава и тя сега напуска страната…

Снощи “ТЮТЮН“ в ТБА, София за първи път беше гледан от масово толкова млада публика. Децата сега в училище изучават романа на Димитър Димов. Тази вечер играем отново, а представлението е сложно, не е халтура. Колегата ми Калин Врачански, снощи игра с температура, но никой не разбра от публиката. Никой не разбира, какво ни е на нас, защото сме професионалисти и стане ли 19ч., ние излизаме на битка, излизаме на сцената, излизаме наивни, чисти, защото вече не сме НИЕ, и няма място за болести. Ти, артиста, имаш мисия.

Билетите за снощи, днес, четвъртък (Ловеч) са продадени от месеци. Това не е ПР- акция, защото кариерата ми в момента е ТОП и от последната изложба продадох седем картини. Светослав Иванов се пошегува с думите “ВързАла си годината“

Но аз играя ИРИНА. Другата отговорност. Бина Харалампиева избра мен. Всички знаете, коя е тя. Тя ми се довери, защото знаеше, че ще се справя. 33 представления!!!

“Що все на мен?!“ днес знам отговора, защото някой трябва да направи първата крачка.

Аз съм популярно лице и нося ОТГОВОРНОСТ. Не желая нито една СТОТИНКА от лицето, което искаше да ме убие преди пет години на терен. Не желая нищо друго, освен МОРАЛНО възмездие.

Бъдете здрави и усмихнати и огромно благодаря на армията от добри хора, които ме подкрепят, защото ме познават.

Този път ще спечелим ВОЙНАТА!“, завършва поста си Димитрова.

Continue Reading

Previous: Ето необичайните симптоми на бял дроб, който изнемогва и как да го изчистим с домашни средства
Next: Какво е представлявал и как е работел: Първият български мобилен телефон е направен още през далечната 1965 година

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.