Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Димитър М. Рачков: Истина е за Маги Халваджиян и Слави Т. Трифонов. Имах предложения и от двамата, с единия в 15:00, с другия в 17:00
  • Новини

Димитър М. Рачков: Истина е за Маги Халваджиян и Слави Т. Трифонов. Имах предложения и от двамата, с единия в 15:00, с другия в 17:00

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
asrarsrashwywq.png

Комикът и актьор Димитър М. Рачков беше на гости на рапъра Йонислав Йотов в подкаста му „При Тото“.

Там той разказа за ситуацията, в която е избирал между Магърдич Халваджиян и Слави Трифонов при кой да стартира.

Разказът на Митко Рачков за въпросната ситуация:

„Знаеш ли каква беше истината? Актьор съм в Народния театър и Любо Нейков вече е в „Шоуто на Слави“, Краси Радков отиде вече и аз викам: Как искам и аз, да работя някъде в телевизията, бе братче. Маги ме вика, да замествам Малин. В един ден ми се обажда Любо Нейков и казва: Слави те кани, да започнеш в предаването. Същия ден ми се обажда Маги и казва: Искам да започнеш при мен. Определям си среща с единия в 15:00 часа, с другия в 17:00 часа.

Първо отидох при Маги, той казва предлагам ти работа. Отговарям му: Маги и Слави Трифонов ми предлага работа. Казва: Окей прецени си, ние ти предлагаме при тези условия, прецени си. В 17:00 часа отивам и при Слави Трифонов. Влизам и съм като стафида. В една тъмна стая, не мога да го видя къде е точно.

Той ми казва: Какво става, ще започваш ли тука? Казвам: Имам предложение и за Г-н Халваджиян. Слави Трифонов казва: Добре де има два отбора. Реал Мадрид и Байер Леверкузен. Ти кой отбор харесваш повече? Отговарям: Реал Мадрид. Викам: Реал Мадрид. Той казва: Тука е Реал Мадрид. Да ти кажа мислих, помолих ги за две седмици. Някак си свикнах с хората през този месец, който бях при Маги и отидох там.

Няма случайни неща. Харесвам колегите каквото правят. Харесвам ги. Засичали сме се. В добри отношения сме. Благодаря му за големия жест, който направи миналата година Слави Трифонов ми изпрати целия „Ку-Ку Бенд“ в зала „Арена Аремеец“. Държи си на думата. Без една стотинка, човек.“

Магърдич Халваджиян на събитие за сериал, в който Димитър Рачков също участва заедно с колегите си.


Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 7 неща, които не трябва да правите, когато сте в Гърция
Next: Часове след излиянието на Цветелина Грахич за Станислав Т. Трифонов, разсекретиха цялата истина: Четете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.