Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да
  • Новини

Динко Вълев се закани заради обира и убийството в София: Ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fgdasgfdhfghfgh.png

Динко Вълев застава зад полицая Димитър Петров от столичното 4-о РУ, който е застрелял 18-годишния Светльо Младенов след грабеж. Бизнесменът от Ямбол обяви, че ще поеме всички финансови задължения, за да докаже невинността на редовия служител, съобщава „Флагман“.

„Ако държавата се обърне срещу него, това ще бъде абсолютно падение. Престъпниците нямат никакъв респект към пагона. Трима непознати са нападнали две момичета на пътя, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

 

Тези момчета са престъпници. Такива лица ни завладяват и започват да ни тъпчат – всички нас – обикновени хора, полицаи, нормални граждани. Служителите на МВР работят в страх, защото не знаят как да реагират и дали някой няма да ги обвини, че са си превишили правомощията“, казва ямболският бизнесмен.

Според него трябва да има промени в законодателството и когато някой се помисли за „по-висок“ от закона и извършва кражби, грабежи и др. престъпления, не трябва да има милост и да понесе отговорността си, без значение на колко години е, за под земята няма ред.

„Аз искам лично да обявя гласност, че ако трябва 100-200 хил. лв. ще дам, за да се докаже, че този полицай е невинен. Всичките разходи по едно евентуално дело, ако държавата се обърне срещу него, аз ще ги поема. Той може да разчита на мен. Ако този Светльо си седеше на г*за и не се правеше на тарикат, щеше да е жив. Не само са нападнали момичетата, а и са ги ограбили.

Момчетата са преследвани от органи на реда и не са се подчинили, направили са опит да избягат. Има стрелба, а бегълците не спират. Никакво подчинение. Една държава няма ли закони, това не е държава. Правилно е постъпил полицаят – това му е работата, да лови престъпниците, да стреля срещу тях. Аз съм зад него“, допълни още Динко Вълев.

За 33-годишния полицай Димитър Петров се знае, че е служител на 4-о РУ в София, с безупречна репутация и отдаден на професията си. Той е командир на отделение.

Припомняме още, че според прессъобщението на МВР малко след 2 часа сутринта в понеделник е получен сигнал, че в района на столичен хотел трима непознати са нападнали две момичета, ударили са едно от тях и след заплаха са им отнели раница с лични вещи и пари.

Около три часа по-късно охранител в столичен бизнес център е подал сигнал за трима маскирани, които прескачат оградата на обекта, носейки някакъв багаж. На място са изпратени полицейски екипи. Тримата мъже са опитали се да се качат в автобус на градския транспорт.

Един от тях е 15-годишно момче, задържано на място. Другите двама са скочили от автобуса и са побегнали пеша. Тогава полицаите са стреляли предупредително, но бегълците не спрели. При следващия изстрел е ранен 18-годишният, който е бил откаран в болница, но по-късно е починал.

Работата по изясняване на всички факти и обстоятелства около случая продължава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България чака дълго за тази игра в Стани Богат Билалов е на крака за Васко Гюров
Next: Тя беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.