Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Динко Вълев ще става кмет?
  • Новини

Динко Вълев ще става кмет?

Иван Димитров Пешев юли 25, 2023
dwqgwqtetsdg.png

Гласи ли се небезизвестният Динко от Ямбол да се впусне в кметската надпревара на предстоящите местни избори през 2023 година?

Всички си задават този въпрос, след като Ловецът на бежанци намекна, че е готов да прави своя партия. Динко е категоричен, че родната политическа класа не може да му стъпи на малкия пръст.

„Никой от тези политици не е преживял това, което аз съм преживял – като бизнес – тръгнал съм с 500 лв. в джоба, като работа, като рискови моменти, като ситуации, като сбивания… И във всяка една ситуация съм намерил изход да изляза – да бъде положителна и за мен, и за отсрещната страна.

Нищо не мога да обещая, както правят политиците – туй ще направя, онуй ще направя. Не, нищо няма да обещая, просто ще се опитам да променя нещата към добро“, отсече Динко във видео, което пусна в своя инстаграм профил.

„Има достатъчно добре подготвени експерти около мен. Няма да влизам сам в морето, без да мога да плувам. Нищо няма да обещавам, само ще се опитам нещата да отидат към по-добро. Чудя се обаче дали няма да ме чака съдбата на Слави Трифонов, който спечели изборите, а на следващите дори не мина 4-процентовата бариера и изобщо не влезе в парламента“, сподели размишленията си Вълев.

Друго притеснение, което гложди Динко, е това дали няма да гласуват за него само приятелите и семейството му.

„Много пъти съм си задавал въпроса, ако създам моя партия, дали някой ще гласува за мен. Като се има предвид, че нито един политик не е преживял това, което аз съм преживял като бизнес, работа, рискови ситуации. Като сбивания. Тръгнал съм с 500 лв. в джоба. Създаването на партия изисква много ресурси“, отчита Вълев.

Един от хората, които подкрепи Динко в идеята за навлизане в политиката, е Валери Божинов. Дали каращият стаж в своя любим „Левски“ бивш футболист ще влезе в бъдеща партия на Ловеца на бежанци, все още не става ясно.

„Моят фаворит и идол е Бойко Борисов. Но през годините съм получавал покани от други политически партии, а не от ГЕРБ“, сподели още Динко пред „България Днес“.

В крайна сметка на въпроса му към негов познат дали да се пробва в политиката, ямболията получава мигновено окуражителен отговор.

Дали ще оправи Динко животът на съгражданите си, а защо не и на цялата държава, тепърва предстои да разберем…

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силно земетресение удари Турция, хората са силно притеснени
Next: Слави Трифонов с нова песен – Песента на Киро

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.