Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация
  • Новини

Директори на болници с 40 000 лева месечна заплата и още интересна информация

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
dwqrasdfsdfsdgsd.png

Директорите на две държавни и една общинска болница са получавали месечен доход от над 40 000 лева през 2022 година. Такова е заключението, което се извлича от декларациите, предоставени от тях към Комисията за противодействие на корупцията. Този факт насочва вниманието към необходимостта от ревизия на методиката, по която се определят възнагражденията в сферата на здравеопазването.

Анализирайки предоставените декларации за доходите, става очевидно, че съществува значително неравенство в размера на заплатите между административното ръководство и медицинския персонал.

Седем директора на държавни и общински болници са с годишни доходи, вариращи между 300 000 и 800 000 лева. Тези суми включват различни източници на приходи, като клинични изпитвания, хонорари от фармацевтични компании, индивидуални предприемачески дейности и консултации.

От друга страна, осем директора се задоволяват с годишни доходи между 150 000 и почти 300 000 лева само от основната заплата и бонусите към нея. Важно е да се подчертае, че тези суми следва да бъдат обложени на данъчна основа, което означава, че реалният чист доход може да бъде по-нисък.

Събитията разкриват и значителни различия в заплатите на директорите на различни болници. Например, директорът на МБАЛ Карнобат получава над 214 000 лева годишно само от заплатата и допълнителните доходи, докато директорът на „Пирогов“ получава 65 000 лева.

Този дисбаланс във възнагражденията се отразява върху заплатите на медицинския персонал. Само 16% от държавните и общински болници са успели да въведат минималните заплати за лекарите и сестрите, установени в размер около 2000 лева за лекар и под 1500 лева за сестра. В 84% от болниците заплатите на медиците са по-ниски от тези минимални нива.

Ситуацията става още по-забележителна, когато се обърне внимание на тези болнични заведения, в които директорите получават годишни доходи и добавки в размер над 100 000 лева. Такива заведения са 34, като общият брой на болниците с доходи над 100 000 лева за 2022 година, включително от различни договори и стопански дейности, достига 77.

Според законодателството, директорските възнаграждения са свързани с разнообразни критерии като клас, ДМС (Допълнително медицинско осигуряване), учебна и частна дейност, както и клинични изпитвания. Въпросът за възможната промяна в методиката се издига, като се обмисля частична реформа само за държавните болници.

Обаче, дори и при възможна промяна в системата, е малко вероятно неравенството във възнагражденията между административните ръководители и медицинския персонал да се намали значително. Това се дължи на факта, че преразглеждането ще засегне предимно основната заплата, без да обхваща напълно другите източници на доходи.

Интересното е, че докато се управляват публични институции, някои директори развиват собствени частни медицински практики. Този факт, заедно със загрижеността за качеството на медицинската грижа, подчертава, че пациентите, които трябва да плащат за допълнителни услуги, са тези, които страдат най-много, пишат от пловдив24.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сериозни промени: Диана Любенова аут от Би Ти Ви, понижиха Петя Дикова
Next: Д-р Ненков: Няма логика водещ лекар в болница да взима 2200 лв., а директорът – 25 000 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.