Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава
  • Новини

Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
denislavaproverka.png

loading…

Кадър България он ер

Започва проверка по случая с починалата родилка от Горна Оряховица. 21-годишната Денислава почина след раждане със секцио и усложнение след него.

Цезаровото сечение е извършено в болницата в Горна Оряховица, но заради масиран кръвоизлив родилката спешно е транспортирана в болницата във Велико Търново. Медиците там са направили опит да я спасят, но заради критични жизнени показатели настъпва фаталният край, предаде България Он ер.

Не изпускай тези оферти:

На 20 август сутринта Денислаа постъпва в болницата в Горна Оряховица с пресрочен термин. Заради опасност от преносване я оставят за наблюдение, като правят опити да предизвикат раждане. След като не успяват, лекарите насрочват дата за секцио с изричното съгласие на родилката.

„В 10 часа ми се обади и каза, че съм горд татко и каза да отида, защото ние нямаме брак, да припозная детенцето. През времето, в което аз я чаках, я чувах как стене от болка. Акушерката ми каза, че ѝ помагат и промиват самата операция. В 2:20 ми се звъни от болницата в Горна Оряховица и ми се казва, че Денислава има много голямо усложнение и е изпратена в Търновската болница“, разказа приятелят ѝ Кристиян Любенов.

„Всички в болницата, не само в АГ отделението, сме меко казано, шокирани. От дейността на екипа не е установен какъвто и да е било пропуск.

 

Действали са в условия на спешност по най-бързия начин. Около час след секциото е започнал този кръвоизлив, който е бил изключително масивен“, уточни управителят на МБАЛ Горна Оряховица, д-р Иван Иванов.

Родилката по спешност е транспортирана в областната болница във Велико Търново. Бебето, което е в стабилно състояние, остава в Горна Оряховица.

„В 3:30 излезе една лекарка и каза да подписваме животоспасяваща операция, не могат, изтърват я. Просто казаха, че жизнените показатели на момичето са критични и шансът да се оправи е минимален“, казва Кристиян.

Денислава издъхва в реанимацията в петък в 22 часа.

„Двата дни бяха най-тежките, които сме имали. Да си погребеш детето, това е най- гадното нещо“, не крие мъката си бащата Стоян Стоянов. „Чакаме да излязат всички протоколи, резултатите от аутопсията“, добавя майката Елена Стоянова.

Близките са категорични, че ще стигнат до край в търсене на истина за смъртта на Денислава.

 

В болницата в Горна Оряховица е назначена вътрешна проверка по случая, очакват се проверки от агенция „Медицински надзор“ и компетентни органи. През тази седмица трябва да бъде изписано бебето.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 21-годишната Дени е починала след раждане със секцио
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.