Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава
  • Новини

Днес в 10 казаха на Кристиян, че е станал татко. Утре ще погребва любимата си Денислава

Иван Димитров Пешев август 29, 2022
denislavaproverka.png

loading…

Кадър България он ер

Започва проверка по случая с починалата родилка от Горна Оряховица. 21-годишната Денислава почина след раждане със секцио и усложнение след него.

Цезаровото сечение е извършено в болницата в Горна Оряховица, но заради масиран кръвоизлив родилката спешно е транспортирана в болницата във Велико Търново. Медиците там са направили опит да я спасят, но заради критични жизнени показатели настъпва фаталният край, предаде България Он ер.

Не изпускай тези оферти:

На 20 август сутринта Денислаа постъпва в болницата в Горна Оряховица с пресрочен термин. Заради опасност от преносване я оставят за наблюдение, като правят опити да предизвикат раждане. След като не успяват, лекарите насрочват дата за секцио с изричното съгласие на родилката.

„В 10 часа ми се обади и каза, че съм горд татко и каза да отида, защото ние нямаме брак, да припозная детенцето. През времето, в което аз я чаках, я чувах как стене от болка. Акушерката ми каза, че ѝ помагат и промиват самата операция. В 2:20 ми се звъни от болницата в Горна Оряховица и ми се казва, че Денислава има много голямо усложнение и е изпратена в Търновската болница“, разказа приятелят ѝ Кристиян Любенов.

„Всички в болницата, не само в АГ отделението, сме меко казано, шокирани. От дейността на екипа не е установен какъвто и да е било пропуск.

 

Действали са в условия на спешност по най-бързия начин. Около час след секциото е започнал този кръвоизлив, който е бил изключително масивен“, уточни управителят на МБАЛ Горна Оряховица, д-р Иван Иванов.

Родилката по спешност е транспортирана в областната болница във Велико Търново. Бебето, което е в стабилно състояние, остава в Горна Оряховица.

„В 3:30 излезе една лекарка и каза да подписваме животоспасяваща операция, не могат, изтърват я. Просто казаха, че жизнените показатели на момичето са критични и шансът да се оправи е минимален“, казва Кристиян.

Денислава издъхва в реанимацията в петък в 22 часа.

„Двата дни бяха най-тежките, които сме имали. Да си погребеш детето, това е най- гадното нещо“, не крие мъката си бащата Стоян Стоянов. „Чакаме да излязат всички протоколи, резултатите от аутопсията“, добавя майката Елена Стоянова.

Близките са категорични, че ще стигнат до край в търсене на истина за смъртта на Денислава.

 

В болницата в Горна Оряховица е назначена вътрешна проверка по случая, очакват се проверки от агенция „Медицински надзор“ и компетентни органи. През тази седмица трябва да бъде изписано бебето.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 21-годишната Дени е починала след раждане със секцио
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.