Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес е Архангелова Задушница! Отидете на църква и направете следното (+ силна Архангелова молитва за упокой на душите)
  • Новини

Днес е Архангелова Задушница! Отидете на църква и направете следното (+ силна Архангелова молитва за упокой на душите)

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
arhdfgdfbcvbchfhgf.png

В събота, 4 ноември, Православната църква отбелязва последната за годината Задушница – Архангеловата задушница , наричана още Архангелска задушница, Рангелова задушница, Хрангеловото одуше. Тя е една от трите най-големи задушници през годината и се отбелязва в съботата срещу Архангеловден (8 ноември).

Опитахме се да съберем на едно място всички традиции, ритуали и поверия, свързани с Архангелова Задушница , които всеки християнин е добре да познава:

Легенди за Архангелова задушница

Легенда разказва, че един селянин помолил светеца да е кръстник на новороденото му дете, тъй като искал това да бъде наистина справедлив човек.

На иконите с неговия лик Архангел Михаил е изобразяван доста често с везна в ръката си, с която да мери греховете на хората и да прецени заедно със Свети Петър дали да отпрати душата в Ада или в Рая.

Освен с везна, светецът често е изобразяван и с окървавения нож, с който вади душата на мъртвия.

Св.Архангел Михаил

Ритуали

В деня преди Архангелова Задушница направете списък с 10 имена на ваши  близки. Изписвайте имената едно под друго, а най-отгоре на листа сложете кръст в средата на реда. Това показва, че ще бъдат отчетени имената на покойници. В църквата купете и една свещ, която ще бъде сложена към списъка с имената на вашите близки. През нощта срещу самата събота (Задушница) списъците с имената и свещите се внасят в олтара на храма. Там преспиват, а на следващата сутрин свещениците изчитат имената. Вие също можете да присъствате на службата в храма.

Дори и да не сте имали време да направите горното, в деня на Архангелова Задушница отидете на църква, за да запалите свещи за вашите близки и да подадете нещо на вярващите или на жените, които работят в храма.

Поверия за Задушница

Религиозните празници се съпровождат с езически елементи от предхристиянско време. Към тях се „прилепват“ и нови суеверия, породени от липсата на познания върху християнството.

Ще изредим някои с изричната уговорка, че нямат реална стойност. Тези поверия са плод на човешките заблуди относно смъртта, пътя на душите и задгробния живот.

  • На гробища само се носи, нищо не се отнася;
  • Нищо не се вдига от земята. Каквото падне, се оставя;
  • Гробът се напуска, преди да догори свещта;
  • Не се подава и не се пресяга през гроб, за да не се „падне“ в него;
  • Душата на покойника присъства на помена като насекомо;
  • На масата се оставя празен стол, за да седне покойника;
  • Ако се разсипят брашно или сол, греховете на покойника ще изчезнат;
  • Жени, които са загубили дете в утробата (аборт или мъртво раждане) трябва да занесат в църквата по една ябълка за всяко дете.

Какво се подава на Архангелова Задушница?

Отново задължителната „троица“ – жито, вино и вода, присъстват в ритуала на гроба. В подавките има ритуален хляб и сезонен плод – грозде или ябълки. Не е грешно да се сложи цитрус, каквито вече постоянно присъстват на нашия пазар.

Някои слагат на масата седем ястия за Архангелова Задушница. Това е плод на смесване на обичаи и не е указано от църквата. Да припомним, че трапезите нямат място в деня за Душите.

Обичаи на Архангелова Задушница

На тази Задушница почитаме на само собствените близки, но и войниците, загинали за общото благо на страната. Почитаме паметта на тези хора, които не познаваме. Те може би нямат живи роднини, които да ги поменават, а и потомците им дължат това заради направената жертва. Заради този обичай Задушницата се казва и Мъжка.

Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Спасителят учи, че умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите отдават почит и признание на покойниците като правят помен – възпоменание, така че те не са забравени.

Това е и връзката между земната и небесната Църква.

 

Молитва за Архангелова Задушница

„Боже на човеците и на духовете, Ти, който победи смъртта, победи сатаната и дари живот на света. Сам Ти, Боже наш, приеми душите на починалите Твои раби (имената) в светло, прохладно място, там де що няма ни болка, ни тъга, ни сълзи.

Прости им всяко съгрешение, волному и неволному, що са сторили с думи, дела или мисли и като премного благ и човеколюбив Отец ги приеми в Селенията си, тъй като няма човек на земята, който да не е съгрешил.

Само Ти, Боже, си без грях и вечна е правдата Ти и истинно словото Ти.

Защото Ти, Христе Боже наш, си и възкресението и животът на починалите Твои раби (имената на мъртвите) и на Теб отдаваме вечна слава с безначалния Твой Отец и пресвети благ и животворящ Твой Дух сега и завинаги и во веки веков, Амин!“

Continue Reading

Previous: Ваня Григорова се е сдобила с нова къща след симулативна сделка, обяви Bird.bg
Next: Йорданка Христова е крайно разочарована от новите водещи на Би Ти Ви

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.