Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес загубихме любима българка. Ето коя се оказа загиналата жена край Балчик
  • Новини

Днес загубихме любима българка. Ето коя се оказа загиналата жена край Балчик

Иван Димитров Пешев юли 12, 2022
balcihkzaignla.jpeg

Уникална, мила, жизнена, слънчева и добронамерена – така балчиклии определят детската учителка Донка Генова. Тя почина в линейката на път за болницата в Добрич, след като колата, в която пътувала със съпруга си, се блъснала в дърво, пише „Про Нюз Добрич“.

Заспиване на шофьора е причинило зверския удар, става ясно от информацията от Областната дирекция на МВР в Добрич.

Оттам посочват, че автомобилът напуска пътното платно и се блъска челно в крайпътно дърво. Водачът и спътницата му са били затиснати. Наложило се е колата да бъде рязана със специална техника от служители на пожарната в Балчик, за да бъдат извадени съпрузите.

Жена е починала на път към болницата. Мъжът е настанен в реанимация със съчетана травма на гръден кош и фрактура на дясно бедро. Няма опасност за живота му.

Ето какво написаха колегите й от детска градина 2 “Знаме на мира”, където тя е работила, във фейсбук:

Целият екип на ДГ 2 “Знаме на мира” сме потресени от поредната непрежалима загуба – напусна ни толкова рано слънчевата колежка и всеотдаен приятел Донка Генова.

Няма как да забравим топлата искрена усмивка, неизчерпаемия оптимизъм, отзивчивост, рамото, което винаги беше готова да дадеш, грижата и обичта, които не спираше да раздаваш с пълни шепи и за любимите си, и за колегите, и за всички дечица, в чиито души през годините остави късчета от сърцето си, мило момиче!

Безсилни сме пред мъката от загубата, скърбим неутешимо с близките, на които поднасяме своите най– искрени съболезнования!

Благодарим ти, Доне, за доброто и любовта, на които ни учеше през годините!

Нека бялата ти душа почива в мир!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НА ЖИВО ОТ КОШМАРА: Взрив и женски писъци огласиха Горна Оряховица, взриви се газова бутилка! Всичко изгоря
Next: До броени дни ни очаква шокова жега от 40 градуса! Ето кога ще ни връхлети юлският мор!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.