Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу
  • Новини

Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
deteskrubnnavesttt.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ УМИРАТ И БЕЗ ВОЙНА

Уважаеми, съграждани! Не намирам думи да напиша по-меко долните редове.

Днес почина едно дете след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу.

Почина от безхаберието на политиците и от техните кражби. От липсата на адекватни и навременни действия.

И не говоря само за новото правителство, което отпусна 50 милиона за Украйна, а български деца чакат по болниците за животоспасяващи операции и разчитат на доброволни помощи.

Говоря и за предното правителство, което купи военни самолети, но не купи медицински хеликоптери. Не купи и модерни линейки, а си купи служебни коли.

Това дете е съученик на сина ми в Електрониката. След падане от колело си чупи прешлен и се нуждае от спешна операция. В Пирогов му правят 2 операции, но без успех.

След хиляди молби към болница в Турция се съгласяват да извършат нова операция, но трябва да пристигне до там. В 21 век се оказва, че нямаме подходяща линейка да го закара до там и се налага да дойде линейка от Турция, което струва много пари.

Неговите съученици започват да събират пари помежду си да помогнат на своя приятел, защото държавата липсва. По интересно е да ходят да се ръкостискат в Македония и да назначават наши и ваши, а народът да се оправя.

Въпреки, че са осигурени парите и момчето е пристигнало в болницата, то днес губи битката с живота. Може би тези часове докато е чакал и е бил транспортиран са били от изключително значение. Може би ако имахме медицински хеликоптер и беше закаран веднага да имаше шанс.

Може би и линейка ако имахме да тръгне на секундата, а да не идва от Турция пак можеше да са наред нещата. Но не. Ние нямаме нищо. Нямаме самосъзнание.

Нямаме адекватно правителство. Нямаме чувство за вина. Нивото ни на търпимост е толкова притъпено, че каквото и да се случи никой нищо няма да направи. Единствено можем да се делим и да се противопоставяме.

Един млад живот приключи без време. Срам ме е и ми е болно, че сме докарани до тук.
Мир на душата му и най-искрени съболезнования на родителите на това ангелче.😥

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Украинец, сбогуващ се с дъщеря си, разплака милиони по света
Next: Хампарцумян прогнозира какво ни чака след войната в Украйна

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
  • Баща ми почина, а адвокатът му ме повика за четенето на завещанието — не очаквах нищо, но когато спомена една къща, за която никога не бях чувал… ОНЕМЯХ 😳😱😨
  • ИЗНЕСОХ Я ОТ ОГЪНЯ — И ТОГАВА ТЯ ПРОШЕПНА ИМЕ, КОЕТО МЕ СМРАЗИ… 😳😳😳
  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Андрей седеше до леглото, държейки ръката на Нина. Кожата ѝ беше тънка, почти прозрачна, а вените прозираха като сини реки по повърхността. В стаята витаеше тежката миризма на болница, примесена с уханието на изсъхващи цветя. Прозорецът беше отворен съвсем леко, пропускайки хладен юнски въздух, но той не успяваше да разсее задушаващата атмосфера на предстояща раздяла.
  • Годините се нижеха една след друга, всяка носеща със себе си нова порция надежда, последвана от безмилостно разочарование. Борбата с безплодието беше изтощителна, не само физически, но и емоционално
  • АВТОБУСЪТ БЕШЕ НА ОБИЧАЙНИЯ СИ ПЪТ, КОГАТО КУЧЕ ИЗСКОЧИ ОТНИЩОТО И ЗАПОЧНА ДА ТИЧА ДО НЕГО: ВСИЧКИ ОНЕМЯХА, КОГАТО РАЗБРАХА ПРИЧИНАТА 😱😱😱
  • Той ми каза да занеса цветя на непозната — но тя знаеше точно кой съм… и аз онемях.
  • Пътят към дома винаги е изпълнен с особено очакване, но този път усещането беше различно. Летях към непознатото, към първата среща с родителите на годеницата ми, Ева. В стомаха ми пърхаха пеперуди, смес от вълнение и лека тревога
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.