Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта
  • Новини

Днес почитаме светеца, който лекува рак и дарява щастие в любовта

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
darashastaist.jpg

Ако не сте срещнали любовта, посетете храма с чудотворната икона на Светеца. Помолете се и за здраве. Свети Фанурий прекарал своя живот в помощ и служене на хората. После приел мъченическата смърт след огромни изтезания и нечовешки мъки.

Днес Свети Фанурий помага на вярващите да намират своята голяма любов. Човекът, с когото могат да изградят естествено хармонични отношения, които да просъществуват във времето.

В Обрадовския манастир, където се намира голямата чудотворна икона на Свети Мина, има и чудотворна икона на Свети Фанурий. Вярващите, които са ходили там, са видели около иконата на Светеца, че има оставени предмети.

Те са от сватбите на щастливо оженените или омъжени, които са получили подкрепа от Светеца.

Не изпускай тези оферти:

Вярващи разказват, че са имали връзка или брак. Отишли в манастира на поклонение и се помолили пред иконата не само на Свети Мина, но и на Свети Фанурий. След време тяхната връзка или брак се разпадали, защото в живота на хората се появявал истинският и най-подходящ партньор.
Амин!

Още подобни новини:

Църквата в търговищкото село Руец е обновена с дарения на пари и личен труд на местните хора. От години храм „Св. Рождество Богородично“ се нуждаеше от ремонт, а с всяка следваща сградата се рушеше, ставаше все по неугледна и неприветлива за миряните. След възраждането й тук е сключен първият от десетилетия църковен брак.

Идеята за възраждането ѝ идва от десетина млади семейства, които избират спокойствието на селото пред живота в близкия град, разказва пред БТА Божанка Дамянова – член на църковното настоятелство и човекът, който и за добро, и за лошо отваря черквата. Защото свещеник тук служи единствено по-големите християнски празници.

Църквите в страната получиха допълнителни 4 млн. лева помощ

Зародилата се идея плавно се подема и от други хора в селото. Пример за дарителство дават момичетата и девойките от лазарската група. Те първи даряват 222 лева – събрани от лазаруването, за ремонт на храма. Взема се решение всяко семейство да даде своята лепта за богоугодното дело – кой колкото може и колкото му е на сърце, допълни Дамянова.

Сумата в касата постепенно набъбва и със затоплянето на времето вече се мисли за дейности. През лятото в родното село си идват и гурбетчии, които въпреки че са мюсюлмани, също прегръщат идеята и заделят пари. Един от тях дарява крупна сума. Майстор строителят Димитър Георгиев, родом от Болярово, но от три години живеещ в Руец, се наема да ремонтира храма безвъзместно. Съпругата му Ангелина пък се заема с почистването на мебелите и иконите. Куполът е обновен с дарения, кметът Ибрям Садулов дава боята за него и така обителта се възражда. С доброволен труд е почистен дворът, посадени са и дръвчета. Жени даряват изработени от тях гоблени икони. В дейностите са вложени близо 5 000 лева.

„Притеснявахме се дали ще успеем за 15 август , когато православната църка чества Успение Богородично. Но… с божията помощ и с всеобщи усилия нещата се случиха“, разказва Божанка Дамянова.

В обновения храм в празничния ден се сключва и църковен брак – семейство Петър и Божанка Дамянови събират близки и приятели, за да се врекат и пред Бог, въпреки че вече 20 години живеят заедно и се радват на пораснала дъщеря. Църквата отваря врати за венчавка с над 260 гости, сватбата се организира според българските традиции и обичаи, а всички гости са в народни носии.

Днес, след като обновената църква радва миряните, те мислят и за ремонтиране на пристройката към нея. В бъдеще, ако се съберат средства, помещението може да се използва за организиране на помени, каза още Божанка Дамянова.

По думите на местните и други семейства са изявили желание да се врекат във вярност и пред Господ точно в храма в Руец.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Смъртоносните каскади на АМ Тракия продължават! Кола се търкаля с бясна скорост точно до фучащите в движението!
Next: Погледнете отвътре замъка Балморал, където почина кралица Елизабет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.