Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Днес се подготвяме по специален начин за Успение Богородично
  • Новини

Днес се подготвяме по специален начин за Успение Богородично

Иван Димитров Пешев август 14, 2023
dgfjfgjferwqw.jpg

Този ден е предпразненство, подготовка за големия празник Успение Богородично, което честваме на 15 август. Това е и последният ден от Богородичния пост.

На 14 август се почита и паметта на пророк Михей. Той е шестият по ред от дванайсетте “малки пророци”, т.е. пророци, чиито книги в Библията са по-кратки.

 

Михей живял в Йерусалим през 748-696 г. преди Христа по време на царете Йоатам, Ахаз и Езекия, съвременник е на пророк Исайя. Бил потомък от коляното (племето) на Юда. По родното си място Морасти е наречен Морастиец.

 

Пророческата му книга се състои от седем глави. В първите три той предсказва унищожението на област Самария. В следващите две глави говори за идването на Спасителя Иисус Христос – Месия (на еврейски Машиах, на гръцки Христос, а на български – Помазаник, защото встъпването Му в служението става чрез помазване с елей).

 

В Евангелие от Матей се цитират думите на пророк Михей за мястото, където щял да се роди Христос: “И ти, Витлееме, земя Юдина, никак не си най-малък от Юдините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израил и Чийто произход е от крайвреме, от вечни дни”.

 

В последните две глави пророкът изобличава израилския народ, който, за да изкупи греховете си, иска да принесе множество жертви на Бог. Михей обаче му напомня за истинското задължение, което има към Бог: “да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш (т.е. да живееш) пред твоя Бог”. Книгата на пророк Михей, написана на еврейски, се отличава с яснотата на своите послания.

 

Но пророкът бил преследван заради силните си изобличения на беззаконията на юдейския цар Ахав. Спасил се с бягство в планините, но когато се възцарил Йорам, синът на Ахав, Михей бил заловен и убит, припомня БТА.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерт каза кой е виновен за случая с Дебора
Next: Тази седмица е Голяма Богородица-Ето какво се прави за здраве, срещу премеждия и болести

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.