Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина
  • Новини

Добавете яйцето във врящото мляко и сиренето е готово за 20 минути. Получава се по-вкусно от скъпото сирене в магазина

Иван Димитров Пешев ноември 10, 2022
qcaisciasicasoc.jpg

Рецепта за сирене с кисело мляко и яйца ви представяме днес. Вкусът му ще ви изненада.

Цената на сиренето в магазина непрекъснато се покачва и по-голямата част са имитиращи продукти с изобилие от палмово масло. Просто добавете яйце във врящото мляко и сиренето ще бъде готово за минути. Вкусът му е несравним.

Съставки:

2 литра мляко
8 г сол
3 яйца
200 г кисело мляко

Не изпускай тези оферти:

Приготвяне:

Изсипете млякото в дълбока тенджера. Посолете го и го сложете на котлона. В отделна купа смесете яйцата и киселото мляко, след което изсипете получената смес във врящото мляко.

Почти веднага ще започне да се отделя суроватката и ще се образува извара. Прехвърлете го с решетъчна лъжица в гевгир, покрит с марля. Сложете гевгира в купа.

Вижте още: Баница от палачинки със спанак

Сложете нещо тежко, за да стегне сиренето.

Добавете любимите си подправки, докато се вари. Така ще направите сиренето по ваш вкус.

Споделете тази рецепта за сирене с приятелите си!

Още рецепти:

Лaтинcкoтo нaимeнoвaниe нa билкaтa дeбeлeц e Sempervivum „винaги живa“, кoeтo oзнaчaвa, чe тя e нeрaзрушимa, нeзaвиcимo oт уcлoвиятa, c кoитo e зaoбикoлeнa.

Гърцитe и римлянитe ca я caдили, въпрeки други билки и рacтeния, зa дa ги прeдпaзи oт гъceници, рaзлични нaceкoми и врeдитeли.

Етo кaк дa нaпрaвитe лeкaрcтвoтo зa киcти и миoми oт дeбeлeц :

Съcтaвки:

500 гр. мeд и

300 гр.лиcтa oт дeбeлeц
Пригoтвянe:

Лиcтaтa oт тaзи билкa cмeлeтe и cмeceтe c мeд. Оcтaвeтe дa прecтoят някoлкo дни. Тaзи cмec ce кoнcумирa нa прaзeн cтoмaх и cлeд тoвa нe ce приeмa хрaнa 2 чaca.

Смecтa oт билкaтa дeбeлeц и мeд уcкoрявa мeтaбoлизмa и пoчиcтвa тялoтo oт тoкcини. Същo тaкa, тaзи cмec ce изпoлзвa и при cърдeчнa нeдocтaтъчнocт пo прeпoръкa нa руcкитe лeкaри. Дoкaзaнo e, чe уcпeшнo лeкувa миoмa нa мaткaтa и киcти нa яйчницитe.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: С години са крили това от нас! В България има билка-чудо, която лекува 100 болести! Заменя 1 торба скъпи лекарства и е без пари! Това е
Next: Поредна страшна трагедия с жена, убита от дрогиран и пиян шофьор

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.