Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добра новина, пенсионери във възторг: Тези пенсии също се увеличават
  • Новини

Добра новина, пенсионери във възторг: Тези пенсии също се увеличават

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2022
psasiasnasnanan.jpg

Увеличение от 1 октомври за 894 249 души

Хората могат да проверят онлайн каква сума ще получат, ако имат ПИК

557 хил. са с пенсия от преди 2007 г.

По-високи пенсии след преизчисляването от ­1 октомври ще получат 894 хил. пенсионери, обявиха от НОИ. За някои увеличението ще бъде над 200 лв., а за други само няколко левчета или стотинки.

Не изпускай тези оферти:

Най-голямо увеличение ще получат хората с пенсии над минималната, които са се пенсионирали най-отдавна.

От 894 249 пенсионери с увеличена сума за изплащане през октомври, 557 830 са с пенсия, отпусната до края на 2007 г., което е 69% от общия брой.

Най-голяма е групата на пенсионерите, които получават увеличение от 50 лв. до 100 лв. – 236 813, обявиха от НОИ. Други 224 485 души получават увеличение между 100 лв. и 200 лв. В диапазона от 10 лв. до 50 лв. е увеличението за 216 005 пенсионери.

Общият брой на пенсионерите в страната е 2,034 млн. Това означава, че увеличение от 100 лв. до 200 лв. ще получат 11% от тях. Няма промяна на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност.

Общият брой на хората с пенсии за трудова дейност у нас е 1 974 973, което означава, че 45,3% от тях през октомври ще получат по-високи пенсии в сравнение със септември.

При пенсионерите с увеличение средният размер на сумата за изплащане от 813,84 лв. нараства на 937,55 лв., което е ръст със 123,71 лв., или с 15,2%, изчислиха от НОИ. Но за 1,14 млн. души, които получават пенсии и разчитат на тези пари, за да живеят, няма да има никаква промяна.

От НОИ напомнят, че разпорежданията за преизчислените от 1 октомври пенсии и добавки към тях вече са достъпни на интернет страницата на института.

Разпорежданията са достъпни в рубриката “Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК” за хората, разполагащи с персонален идентификационен код. Има и Гореща телефонна линия за пенсионни консултации – на стационарен телефонен номер 02 926 1111 и на мобилен номер 0882 187 111 (от 8.00 до 16.30 ч. всеки работен ден).

Изплащането на пенсии чрез пощенските клонове ще бъде между 7 и 20 октомври. А за хората, които получават пенсията си по банкова сметка, преводите ще бъдат наредени на 7 октомври.

Гореща телефонна линия за пенсионни консултации пусна Националният осигурителен институт. Възрастните хора могат да се обадят на стационарен телефонен номер 02 926 1111 и мобилен номер 0882 187 111 (от 8.00 до 16.30 ч. всеки работен ден) и да питат, ако има нещо неясно относно пенсиите им.

От понеделник на сайта на НОИ вече са качени и разпорежданията за преизчислените пенсии. Те ще бъдат достъпни за лицата, разполагащи с персонален идентификационен код – Справка за издадени пенсионни разпореждания по ЕГН и ПИК.

Поради засиления интерес и екстремната натовареност на информационните системи е възможен затруднен достъп до справката, предупредиха от НОИ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Радост за пенсионерите! Още едни пенсии се увеличават, съобщиха го
Next: Голяма промяна: Тези пенсии ще се увеличат с още около 300 лв.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.