Асен Василев представи проектобюджета за 2024 г.
Предвидено е продължаване на програмата за детските градини. С 27% е увеличена месечната помощ за отглеждане на деца с увреждания. Осигурени са средства за инвитро процедурите, както и ваксинопрофилактиките.
Осигурени са 12 млн. за родителите на децата, които нямат в места в детски ясли и градини.
По думите му за първи път България е в първата петица на Европа по раждаемост, след като политиките, залегнали през 2022 г., дават резултати.
Очаква се увеличение на доходите и пенсиите с около 11%, заяви финансовият министър.
„Колкото по-бързо нашите доходи растат, толкова повече наши граждани ще се замислят дали да се върнат от чужбина и да работят у нас.
За да може да се вдигнат доходите, трябва да вдигнем капитала, с който работим – машини, пътища, инфраструктура. В бюджета е заложена инвестиционна програма, така че да е изнесена в приложение, така че да са ясни всички инвестиционни проекти – колко пари за коя магистрала, за апаратура в болниците“, заяви министърът.
„Бюджетът включва фонд от 1 млрд. за общински проекти на същия принцип. Има лимити в зависимост от размера на бюджета. В рамките на тези лимити всеки кмет определя кои са ключови проекти, без намеса от централното правителство.
Ако някой кмет е решил ВиК проекти да се правят, ще се правят ВиК проекти, ако някой кмет е решил да се правят спортни зали, ще се правят спортни зали“, даде пример Василев.
„Със сигурност ще издържи една година бюджетът. Актуализация ще има, ако имаме повече приходи“, каза още Василев.
„Очакванията ми са в парламента да има корекция по капиталовата програма“, посочи финансовият министър.
Той посочи, че повечето промени в данъчните закони касаят събираемостта.
„Сивата икономика на България е около 30%. 1/3 от средствата не се виждат от данъчната система. Мисля, че всеки гражданин знае за неиздадени касови бележки, на заплати в плик, всичко това са елементи на сивата икономика. Те ощетяват приходната част от бюджета, наказват хората, които плащат данъците, тези мерки за изсветляване и затягане целят тези 30% да станат например 20%.
Ефектите ги виждаме, за първи път ще видим, че сме събрали повече данъчни приходи, отколкото разходи, и това не е защото не сме правили разходи“, изтъкна министър Василев.
По думите му, ако се не се приеме да падне таванът на кешово плащане да падне от 10 хиляди на 5 хиляди лева, това ще рефлектира, макар че и със закъснение.
„Ако не искаме да увеличаваме данъците, трябва да ги събираме“, посочи той.
П-рано Министерски съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта.
Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.
Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и достигане на размер от 205,8 млрд. лв. За 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.
През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор „Държавно управление“ дефицитът е съответно 2,9% от БВП за 2024 г., 3,0% от БВП за 2025 г. и 2,5% от БВП за 2026 г.
Планираната консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление“ до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.
Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3% от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Очаква се устойчив номинален ръст на приходите, вкл. на данъчно-осигурителните, и леко намаление на помощите от чужбина, което се дължи на етапите на реализация на програмите, съфинансирани от ЕС.
Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 – 37% от БВП. Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 – 40%.
Разходите по националния бюджет са в рамките на 40%-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ и през плановия период варират в диапазона 35,2 – 35,5% от БВП.
Въз основа на допусканията за ново дългово финансиране за периода 2024-2026 г., предназначено както за рефинансиране на падежиращ дълг, така и за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и за обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв, се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3% от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8% от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3% от БВП).
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2024 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 4,5 млрд. лв.
Данъчна политика
През периода 2024-2026 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на наетите лица на социални разходи под формата на ваучери за храна в необлагаем с данък размер до 200 лв. месечно, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да се запази на 1,4 млрд. лв.
От 1 януари 2024 г. се въвеждат електронни ваучери за храна с цел намаляване на административната тежест чрез дигитализация и осигуряване на по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други.
Предвиден е шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и електронните ваучери за храна, като окончателното преминаване само към електронни ваучери ще е от 1 юли 2024 г.
Продължава прилагането на по-високия размер на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, като се запазва и възможността за авансово ползване на преференцията.
Предвижда се удължаване на прилагането на нулева ставка на ДДС за доставките на хляб и брашно до средата на 2024 г. и на намалената данъчна ставка на ДДС от 9% за ресторантьорски и кетъринг услуги до края на 2024 г.
В законопроекта за държавния бюджет за 2024 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2024 г.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: