Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Добри новини за много работещи: По 153 лева към заплатите отгоре
  • Новини

Добри новини за много работещи: По 153 лева към заплатите отгоре

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
dasgdsfhdfhhrhre.png

Исторически момент за България. За първи път минималната заплата ще бъде вдигната рязко с около 15 %.

Това вероятно ще доведе до съкращения и инфлация, но Асен Василев вече е взел решението.

Минималната заплата скача от 780 на 933 лева от началото на следващата година.

Блиц новината съобщи социалната министърка Иванка Шалапатова. Сумата вече е заложена в бюджета.

Още по-интересно е, че вече минималната заплата ще се определя като 50 % от средната.

В София обаче средната заплата е най-висока – близо 2000 лева.

Така минималната заплата в бедни райони като Видин ще се вдига благодарение на ръста в София.

Вдигането няма да има касателство към производителността.

Т.е. в един момент бизнесите ще колабират и ще съкратят работници.

Тези работници ще бъдат поети от бюрата по труда за сметка на бюджета.

 

Това ще доведе до съкращения на нискоквалифицирани служители.

Ще се образува и кръговрат на постоянно вдигане на средната заплата.

Това вероятно ще доведе страната в спирала от инфлация.

Очаква се пенсиите да се вдигнат през 2024 година с – 9,6 на сто.

Няма как това да не доведе до нова инфлация, защото производителността на труда в България е най-ниска в ЕС.

Вдигането на доходите няма покритие, откъм производителност, а ще доведе до увеличено потребление.

Увеличеното потребление ще доведе до скок на цените на стоки и услуги.

Ако експериментът на Василев не проработи и доведе до инфлация това ще е полезно за изучаване.

Тъй като други страни ще могат да ползват лошия опит в България.

Според Кодекса на труда от догодина минималната заплата се определя като 50% от средната за 12 месеца назад.

Новият механизъм срещна неодобрението на представители на работодателските организации.

Промяната засяга огромен брой хора.

Половината от трудещите се в България са на минимална заплата.

Вероятно една от причините е, че много от тях крият осигуровките си, което ще се отрази в ниските пенсии, които ще взимат един ден.

По данни на НАП 1,188 милиона имат облагаеми доходи от трудови правоотношения под 1000 лв. Преобладават хората с облагаеми доходи под 650 лв.

Близо 520 хил. души са със облагаем доход от заплати между 650 лв. и 1000 лв., а доходите от заплати на 669 хил. души са по-малко от 650 лв. за месец.

Много от тях работя за по-малко от минималната заплата. Те работят на половин ден или само по няколко дни в месеца.

Министър Шалапатова обяви, че ще има и помощи за бедните, които не могат да се отопляват.

Помощта е 109 лева и 39 стотинки на месец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кръстовден е! Ето какво повелява традицията за празника
Next: Много добра новина за безработните в България! Ще могат да получат работа и повече пари – ето как

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.