Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце
  • Новини

Доброто съществува: една година след смъртта на сина си майка чу как тупти отново неговото сърце

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
sushtestvuvanemaika.jpg

Година след смъртта на сина си една майка чу отново как бие сърцето му. В истанбулска болница тя прегърна мъжа, който беше спасен със сърцето на детето й, чиито органи бяха дарени за трансплантация.
Историята е на варненското семейство Пламена, Боян, Пейо и Илия Жекови. Тя обаче е и историята и на Хакан, и на Мурад от Истанбул и Адапазаръ. Семейство Жекови губи големия си син през 2017. Илия умира в истанбулска болница, а родителите дават съгласието си органите му да бъдат трансплантирани. Година и половина по-късно Пламена, Боян и Пейо се срещат с Хакан – мъжът със сърцето на техния Илия…

25-годишният Илия Жеков е адвокат. Наследил е професията на баща си Боян. Предстоят му професионални предизвикателства и пътешествия, които толкова обича. Разболява се внезапно през май 2017-а и чува диагнозата – тумор в мозъка. Така заминава за лечение в Турция.
Операцията е успешна, според лекарите Илия е излекуван и може да продължи нормалния си живот. 40 дни след изписването, състоянието му рязко се влошава и Илия Жеков получава мозъчен кръвоизлив. Приет е в интензивното отделение на болницата, но въпреки всички усилия на лекарите изпада в мозъчна смърт. Тогава семейството на младия българин взима решение – дарява органите на сина си. С изключение на очите.

И Пламена и Боян са категорични, че въпреки възможността, не са можели… Така Пламена, Боян и Илия спасяват четири живота. Лекарите не успяват да трансплантират единствено панкреаса и белия дроб.
Сърцето на Илия Жеков получава 27-годишният Хакан Ок, който 7 месеца чака подходящ донор за животоспасяващата операция. Година и половина по-късно той научил от лекарите за желанието на Пламена да се запознае с човека, получил сърцето на сина й. „Исках го от първия ден!“, категорична е майката. Така на 5 ноември в специализираната болница Картал Кошуйолу в Истанбул, където е направена трансплантацията, Хакан се среща с майката, бащата и по-малкия брат на Илия.

Пламена Жекова днес признава, че не е могла да сдържи сълзите си, чувайки бързо тупкащото сърце на Хакан и Илия. Вижда уплашеният поглед на младия мъж, усеща притеснението му.

Хакан Ок, който получи сърцето на Илия, е на 27 години. Има съпруга и син. На срещата с Пламена и Боян е и сестра му – с трансплантирано сърце преди 45 дни, тъй като и трите деца в семейството са родени с един и същ фатален порок на сърцето. Всички те живеят в Истанбул. Те са кюрди, родом от град Мардин на турско-сирийската граница.

Преди месец семейство Жекови се е срещнало и с Мурат, който получил нов бъбрек след смъртта на Илия. 37-годишният мъж е бил 17 години на хемодиализа. Родил се е само с един бъбрек, който спира да работи внезапно, когато Мурат е на 20 г. Той е от Адапазаръ. Работи за Министерството на образованието. Споделя, че никога не е обичал патладжан, а сега обожава този зеленчук. Точно както Илия. След трансплантацията изведнъж – пак като Илия – започнал да изпитва и голямо желание да пътува – нещо, което досега също не му било по вкуса, разказаха пред Радио Варна родителите.

След завръщането си във Варна вчера Пламена получила SMS от Хакан. В съобщението той се обръща към нея с „Anne“ – „мама“…

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! На Путин ще му причернее след тази вест!
Next: Календар на опитния градинар: Кое кога трябва да садим

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.