Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доживотен затвор за убиецът на Милен Цветков?
  • Новини

Доживотен затвор за убиецът на Милен Цветков?

Иван Димитров Пешев септември 8, 2022
gasgashjsakhasha.jpg

22-годишният Кристиан Николов, който влиза днес за пръв път в съда, да му гледа мярка за неотклонение, вече е с променено обвинение – умишлено убийство.

Това съобщават от Софийска градска прокуратура, която е преквалифицирала обвинението срещу младежа, който уби на кръстовището на “Хладилника” Милен Цветков.

Промяната е, че той вече ще отговаря по чл. 342 ал. 3 буква “в” от НК, който предвижда “лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор”.

За тази цел ще тябва да докажат умисъл (т.е. – че той е седнал зад волана с идеята да убива, б.р.)

Не изпускай тези оферти:

Първоначалното му обвинение, според прокуратурата, бе по чл. 343, ал. 3, иначе казано – извършено в упоено състояние, но все пак по непредпазливост, което предиждаше “лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години”.

Синът на изпълнителната директорка на Винпром “Карнобат” е бил на 4 вида наркотици към момента на сблъсъка, твърдят още от прокуратурата – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Според БНТ се проверяват данни, че Кристиан се е дрогирал с едно от най-скъпите синтетични наркотични вещества адренохром, наричано още “сатанинския наркотик”. Веществото е дериват на адреналина.

Прокуратурата поиска постоянния арест на Николов с мотиви, че ако е на свобода младежът може да извърши друго престъпление, както и да се укрие.

Най-вероятно късно нощес съдът ще се произнесе за мярката на младежа.
Ето и цялото съобщение на прокуратурата:

Софийска градска прокуратура преквалифицира обвинението спрямо Кристиан Николов, като на същия е предявено ново, по-тежко обвинение за извършено от него умишлено престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в”, във връзка с ал. 1, пр. 3 от НК.

На 19.04.2020 г., около 18.00 ч., в района на кръстовището на ул. „Хенрик Ибсен” с бул. „Черни връх” в столицата, обвиняемият Николов, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Audi Q7, нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата, като се е движил със скорост над разрешената и не спрял при приближаване на кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, вследствие на което умишлено е причинил смъртта на Милен Цветков. Случаят е особено тежък, тъй като деецът е управлявал моторно превозно средство след употреба на различни видове наркотични вещества – амфетамин, марихуана, кокаин и бромазепам. Застрашил е живота и здравето на множество участници в движението, като деянието е извършено на оживено място.

Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 3, б. „в” от Наказателния кодекс за особено тежки случаи наказанието е от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор.

По делото е изготвено предварително заключение на назначената съдебно-медицинска експертиза от аутопсията на пострадалия, от което е видно, че вследствие на удара от ПТП на Цветков са били причинени множество несъвместими с живота травми – счупване от 3 до 11 ребро, травма на черния дроб, както и сърдечна тампонада.

Софийска градска прокуратура внесе в Софийски градски съд искане за налагане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на извършителя на престъплението – „задържане под стража“.

Във връзка с множество запитвания от журналисти, отнасящи се до медийното отразяване на съдебното заседание по внесеното от СГП искане, ви уведомяваме, че осигуряването на достъп в сградата на Съдебната палата е от компетентността на председателя на ВКС.

Късно вечерта Софийският градски съд постанови, че Николов остава в ареста. Въпреки изразеното от него желание да бъде пуснат, за да завърши образованието си в Берлин, съдът сметна, че това е предпоставка да се укрие.

Източник: КЛУБЗ

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедията на Слънчака е неописуема! Герой спасител спаси 2 жени, но загина
Next: Нaчaлник нa бoлницa ce пpeoбличa кaтo пpocяк, зa дa пpoвepявa кaк paбoти пepcoнaлa – Вижтe кaквo ce cлучилo

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.